Плановете на Европейския съюз за изпращане на мигранти с отхвърлени молби за убежище в центрове за депортиране извън територията на блока са на път да получат нов тласък. Очаква се държавите членки да подкрепят нови правила за връщане на мигранти, които ще позволят създаването на т.нар. „центрове за връщане“ извън ЕС, пише "Politico".

Според предстоящото решение, което се очаква да бъде одобрено от посланиците на страните членки, лица с разпореждане да напуснат територията на ЕС ще могат да бъдат изпращани в подобни центрове. Решението идва непосредствено преди влизането в сила на широк пакет миграционни реформи от петък.

Няколко европейски държави вече проучват възможностите за създаване на такива центрове. Италия има споразумение с Албания, макар и изправено пред правни предизвикателства, а други страни провеждат редовни срещи за разработване на собствени схеми за депортиране.

Министърът на миграцията на Кипър Николас Йоанидес заяви, че очакваното споразумение ще „даде тласък“ на тези планове. По думите му повече държави, включително Кипър, ще започнат активни дискусии по темата.

Според Йоанидес общата идея е центровете за връщане да бъдат разположени в държави извън Европа, може би в Африка или Азия, но не в близост до европейските граници.

Германия, Нидерландия, Дания, Австрия и Гърция вече водят редовни разговори по въпроса, като Германия и Нидерландия са обявили намерение да представят конкретни планове до края на годината.

Скандинавските държави също обсъждат възможността за пилотна схема. Шведският министър на миграцията Йохан Форсел заяви, че една от идеите е центровете да бъдат предназначени за лица от конкретна националност.

Все още не е уточнено за кои граждани ще се прилага подобен модел, но според Форсел скандинавските страни срещат сходни затруднения при връщането на мигранти в държави като Сирия, Афганистан и Сомалия.

Шведският министър посочи още, че би подкрепил пилотен проект под ръководството на Европейската комисия, но отбеляза, че към момента Комисията не проявява интерес към подобна инициатива.

Новите правила ще позволят на държавите членки самостоятелно да сключват споразумения за изграждане на центрове за връщане. Според предвидените текстове такива договорености ще могат да се сключват само с държави извън ЕС, които спазват човешките права и принципите на международното право, включително задължението да не поставят хората в опасност.

Йоанидес подчерта, че гаранциите за защита на човешките права ще бъдат основен критерий при сключването на подобни споразумения. По думите му ЕС ще разчита и на международни организации като Международната организация по миграция и Агенцията на ООН за бежанците за наблюдение върху спазването на правилата.

Въпреки това организации за защита на човешките права изразяват сериозни опасения. Според Оливия Сундберг, експерт по миграция и убежище в Амнести Интернешънъл, остават множество неясноти относно начина, по който ще функционират центровете за връщане.

По думите ѝ не е ясно дали те ще бъдат транзитни съоръжения или дългосрочни места за настаняване, дали изпращането в тях ще се счита за форма на задържане и кои категории хора ще попадат в обхвата на новите мерки.

Сундберг предупреждава, че подобни центрове могат да доведат до ограничена прозрачност, по-слаб контрол, по-ниска отчетност и затруднен достъп до правна помощ за засегнатите лица. Тя изразява и съмнения относно способността на Европейската комисия ефективно да контролира изпълнението на подобни инициативи.

Критики към предложението отправиха и представители на някои държави членки. Испанският министър на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка заяви, че се опасява от създаването на подобни центрове без достатъчни гаранции за правата на хората, включително в случаи, когато семейства с деца бъдат изпращани в държави, с които нямат никаква връзка.

Министърът на вътрешните работи на Люксембург Леон Глоден също изрази резерви, като посочи, че страната му ще се противопостави на изпращането на жени и деца в такива центрове, въпреки че подкрепя идеята за тяхното създаване.

Новите правила все още трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент и да получат окончателна подкрепа от националните министри, преди да влязат в сила.