Процедурата по свръхдефицит срещу България е показателна оценка за управлението на публичните финанси през последните години. Това заяви премиерът Румен Радев преди Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Черна гора, съобщава bTV.

Според министър-председателя предходни управления са поддържали бюджетен дефицит около 3% чрез различни финансови практики, включително декапитализиране на държавни дружества, изтегляне на ликвидност от бизнеса, забавяне на възстановяването на ДДС и прехвърляне на приходи и разходи между бюджетни години.

„Това са т.нар. скрити разходи, които помпат скрития дефицит“, посочи Радев.

По думите му в момента се появяват неплатени задължения от предходни години за вече извършени дейности на стойност над 2,2 млрд. евро.

„От минали години сега изплуват фактури за извършени дейности, които не са платени. Това е над 2,2 милиарда евро. Тези разходи тепърва трябва да се покриват – именно това е скрит дефицит“, заяви премиерът.

Радев изрази надежда политическите сили в парламента да проявят отговорност и да работят за стабилизиране на публичните финанси.

Министър-председателят коментира и случая със задържания в Сърбия бивш шеф на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев. Той съобщи, че е разговарял със сръбския президент Александър Вучич, който го е уверил, че сръбските институции ще разгледат отговорно искането за екстрадиция.

По отношение на разширяването на Европейския съюз към страните от Западните Балкани Радев подчерта, че България продължава да подкрепя принципа за присъединяване на база на постигнати резултати и изпълнени критерии.

Според него кандидатите за членство трябва да провеждат дълбоки реформи в областта на правосъдието, върховенството на закона, човешките права и добросъседските отношения.

Премиерът приветства напредъка на Черна гора и усилията на Албания по пътя към членство в ЕС, като отбеляза, че България е готова да сподели своя опит и да подпомогне институциите на държавите от региона.

„Процесът трябва да бъде устойчив и необратим“, заяви Радев, като подчерта, че ускоряването на членството не бива да става за сметка на компромиси с критериите за присъединяване към Европейския съюз.