Гмуркаческият туризъм, рекламиран като устойчив начин за опознаване на морския свят, може да нанася сериозни щети на кораловите рифове, показва ново изследване на учени от Университетът в Сидни.

Проучването е базирано на над 300 часа подводни наблюдения във Филипините и Индонезия, включително района на Бали. Изследователите са анализирали поведението на повече от 700 водолази и са регистрирали близо 5000 контакта с рифове. Около 41% от тях са довели до видими поражения – от счупване на корали до раздвижване на седименти, които могат да задушат морските организми.

Според учените повечето щети не са умишлени. Над 80% от вредните докосвания са били случайни или дори незабелязани от самите водолази. Средно участниците са осъществявали контакт с рифа веднъж на всеки четири минути.

Изследването установява и значително разминаване между самовъзприятието на водолазите и реалното им поведение. Повечето от тях смятат, че се справят по-добре от останалите в избягването на контакт с рифовете, но наблюденията показват, че често подценяват собственото си въздействие върху околната среда.

По-висок риск от увреждане е отчетен при използване на подводни камери, ръкавици и помощни средства за наблюдение. Контактите с морски животни също значително увеличават вероятността от щети, тъй като водолазите често променят позицията си или се приближават прекалено до рифовете, за да наблюдават животните.

Авторите на проучването предупреждават, че нерегулираният подводен туризъм се превръща в допълнителен натиск върху кораловите екосистеми, които вече страдат от климатичните промени, замърсяването и прекомерния риболов.

Като възможни решения учените посочват по-добро обучение по подводна плаваемост, по-строги екологични инструкции и по-високи стандарти при сертифицирането на водолази и туристически оператори.