Болестта на Паркинсон може да не представлява едно-единствено заболяване, а група от биологично различни състояния, които изискват различни подходи на лечение, показва ново научно изследване в сп.Nature

Учени от Фламандски институт по биотехнологии и Католически университет Льовен в Белгия са използвали машинно обучение, за да анализират генетични форми на заболяването при модели с плодови мушици. Резултатите сочат, че съществуват две основни групи и пет подгрупи на болестта според различни генетични мутации.

Болестта на Паркинсон обикновено се свързва със симптоми като забавени движения, мускулна скованост и прогресивен неврологичен спад. Досега тя често се е разглеждала като едно заболяване, но новите данни показват, че причините ѝ могат да бъдат много различни.

Според учените различни генетични мутации засягат различни биологични механизми в мозъка, което обяснява защо някои пациенти реагират на определени терапии, а други – не.

„Когато разглеждаме заболяването на молекулярно ниво, виждаме ясно различни подкатегории“, обясняват изследователите. Това означава, че универсално лекарство, което да действа при всички пациенти, на практика не съществува.

В експериментите са използвани плодови мушици с мутации в 24 гена, свързани с Паркинсон. Чрез наблюдение на поведението им и компютърен анализ учените установяват ясно групиране на различните форми на заболяването.

Резултатите показват още, че терапия, която помага при една група, може да няма ефект при друга. Това отваря възможност за бъдещо „персонализирано“ лечение според конкретния генетичен профил на пациента.

Изследването е в ранен етап и е проведено върху животински модели, но учените смятат, че подходът може да се приложи и при други сложни заболявания с различен генетичен произход.