На 6 май отбелязваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо дори Ивановците. Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година - за това денят е изпълнен с много обичаи свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

"Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи" смята народа. Щом вали в деня на Свети Георги плодородна година ще е, пише женското списание Hera.bg

На този ден Православната църква почита паметта на един от най-големите български светци - св. Георги Победоносец - покровител на овчарите и стадата. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. На иконите е е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Св. великомъченик Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан /284-305/. Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. Според житието, недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец - покровител на войната и войската

Светията е почитан както от християни така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон пронизващ с копие змей - за това се нарича и свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. За това светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.

Името Георги означава земеделец - гео (земя) и ерго (работя).

Имен ден празнуват носещите имената: Георги, Гергана, Габриела, Габриел , Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.

Над 12 000 жители на Варна ще отбележат имен ден на 6 май – Гергьовден. В морската столица има 7102 мъже, които носят името Георги и 1384 жени с името Гергана. На Гергьовден ще празнуват още 654 дами с името Галя, 2242 с името Галина. След имениците има още носещи името Гинка – 604, Ганчо – 106, Жоро – 48, Гошо – 26.

Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъства печеното агне и обредния гергьовски хляб. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, винце. А млечни продукти назаем да не се дават.

Днес тези ритуали на Гергьовден се извършват най-често по селата, където все още връзката на човека с природата и земята е по-дълбока. В градски условия, успяваме да сложим най-много агнешка плешка на масата, но е добре да знаем, че курбан се нарича само ако си пролял от животното кръв. Малко кръвожадно наистина, но пък това е завещанието на прародителите ни. Ако не да спазваме цялата традиция, то поне да я помним.

През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското червено яйце, за да е плодородна нивата. Рано сутринта, най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата - да не ги настига злото през годината.

На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в "лява вода" - там където реката завива на ляво - за да се излекуват.

Младите жени и децата набират билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън - все тревици против "лоши очи" и с тях свиват венци, същите с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пийне, друга част се изсипва в реката да е обилно млякото.

Най-често агнето се заколва на свещено за местността място - оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка - да има храна за животните, дава му се да близне сол - за да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е винаги първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода - за да не спира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.

Приготвя се специален обреден хляб украсен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А после костите от курбана заравят в земята.

Според едно българско предание свети Георги е брат близнак на свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.

Днес е и Ден на храбростта и Българската армия.