„Ще се радвам, ако изобщо голяма част от българите сложи агнешко на своята трапеза. После, ако се решат да сложат, изборът на българско ще бъде естествено най-добрият, но и най-трудно осъществимият“, каза пред „Фокус“ председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев.

По думите му хората ще трябва да избират между вече по-рядко срещаното българско агнешко, румънско, новозеландско, замразено и след това размразено месо, както и евентуално македонско.

На въпрос защо българското агнешко все по-често отсъства не само от трапезата, но и от пазара, той обясни: „Последната причина, благодарение на която 20 000 семейства не можаха да сложат българско агнешко на трапезата, беше това, че държавата не ваксинира животните против шарка и бяха избити 25 000 животни само миналата година.“

„Отделно от това, наслагвайки го с многото проблеми, натрупани през годините, плюс високата, прекомерна, дори мога да кажа административна тежест, българските фермери се отказват да гледат животни. Предпочитат да вършат друга работа, да работят в чужбина, но не и да произвеждат храна. Нещо, което е много жалко и много опасно“, допълни той.

Симеон Караколев открои и разликите между българските и вносните животински продукти.

„Естествено, че има разлика – в месото, в млякото, в млечните продукти. Най-същественият фактор са миризмата и вкусът, а той се формира на база на тревата, която пасе това животно и с която се храни“, поясни той.

„В Нова Зеландия се хранят с определени треви и фуражи и е нормално месото да има по-различен вкус. От Румъния е по същия начин. Ние като традиция сме свикнали месото в България да бъде прясно, охладено и естествено да носи аромата на българските билки и българската трева“, подчерта председателят.

„Преди да се замислим колко ще трябва да заплатим за агнешко, нека си кажем – искаме ли българско агнешко. Защото, ако искаме българско агнешко като общество, ние трябва ясно и недвусмислено да изразим загриженост първо за това и после да има ясна позиция – искаме ли да има производство на българска храна. Използвам думата храна, защото в крайна сметка говорим за храна. Дали ще е месо, дали ще е мляко и млечни продукти – говорим за българска храна“, категоричен бе той.

Караколев припомни и периода на COVID-пандемията през 2020–2021 година, когато транспортните коридори с останалите държави членки на Европейския съюз са били трудно осъществими: „Тогава видяхме, че ние реално няма с какво да се изхраним. Нямаме достатъчно храна, с която при едно такова извънредно положение България да може да изхрани населението си.“

„Оттам нататък вече можем да кажем дали ще е скъпо или евтино. Аз мисля, че към момента българското месо е толкова, колкото струва на българския овцевъд. Като цяло цените, които виждам, естествено една част от тях, особено в София, не отговарят на действителността. За мен цени от порядъка на 20 евро не са реални. Тоест това са спекулативни цени. Българското агнешко върви около 16–17 евро за килограм“, завърши Симеон Караколев.