753 г. пр.н.е. – Ромул и Рем основават Рим.

1509 г. – Хенри VIII става крал на Англия след смъртта на баща си Хенри VII.

1526 г. – Бабур, наследникът на Чингиз хан и Тимур, разбива индийската армия и завзема Делхи.

1689 г. – В Англия се състои коронацията на Вилхелм III Орански и неговата съпруга Мария II Стюарт.

1792 г. – Русия анексира Полското кралство.

1836 г. – Тексаската революция: Състои се Битката при Сан Хасинто, в която тексаските войски начело със Сам Хюстън побеждават мексиканците, предвождани от ген. Антонио Лопес де Санта Ана.

1874 г. – Васил Друмев е ръкоположен за епископ като Климент Браницки.

1898 г. – Започва испано-американската война, в която Кралство Испания загубва контрола над Куба, Пуерто Рико и Филипините.

1918 г. – Първата световна война: Германският първокласен военен пилот Манфред фон Рихтхофен, известен като „Червения барон“, е уцелен и убит при въздушен бой над Франция.

1921 г. – Обявено е създаването на Арменска ССР в състава на СССР.

1925 г – В Букурещ футболистите на СК"Тича" печелят първата купа в историята на българския спорт.

1944 г. – Жените във Франция получават право да гласуват.

1945 г. – Втората световна война: Съветските войски достигат предградията на Берлин.

1954 г. – В Чехия започва процесът против „буржоазните националисти“, сред които е и бъдещият генерален секретар Густав Хусак.

1956 г. – Хитът на Елвис Пресли Heartbreak Hotel е първата му песен, излязла на първо място в меродавната класация на списанието Билборд.

1960 г. – Официално е открита новата столица на Бразилия – град Бразилия, построена само за четири години по авангардния проект на архитекта Оскар Нимайер.

1963 г. – Бийтълс и Ролинг Стоунс правят съвместен концерт в Ричмънд.

1967 г. – Няколко дни преди парламентарните избори в Гърция, полковник Георгиос Пападопулос оглавява успешен държавен преврат и налага в страната военен режим, който продължава седем години.

1972 г. – Министерският съвет издава постановление за наука и подготовка на кадри чрез интегриране на научните звена на БАН с факултетите на СУ.

1976 г. – Валери Андре става първата жена генерал във френската армия.

1987 г. – Терористичната организация Тигри за освобождение на Тамил Еелам извършва атентат в столицата на Шри Ланка – Коломбо, убити са 106 души.

1989 г. – 100 000 студенти се събират на площад Тянанмън (Пекин) по повод смъртта на лидера на китайските реформи Ху Яобан.

1999 г. – Терористи отвличат пасажерски самолет Ту-154 по линията Душанбе – Москва.

Родени:

1555 г. – Лудовико Карачи, италиански художник († 1619 г.)

1619 г. – Ян ван Рибек, холандски корабен лекар, основател на Кейптаун († 1677 г.)

1671 г. – Джон Лоу, шотландски икономист († 1729 г.)

1774 г. – Жан-Батист Био, френски физик († 1862 г.)

1782 г. – Фридрих Фрьобел, германски педагог († 1852 г.)

1816 г. – Шарлот Бронте, британска писателка, Джейн Еър († 1855 г.)

1837 г. – Фредрик Байер, датски политик, Нобелов лауреат през 1908 г. († 1922 г.)

1851 г. – Георги Измирлиев, български революционер († 1876 г.)

1864 г. – Макс Вебер, немски икономист и социолог († 1920 г.)

1882 г. – Пърси Уилямс Бриджман, американски физик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1961 г.)

1889 г. – Паул Карер, швейцарски биохимик, Нобелов лауреат през 1937 г. († 1971 г.)

1912 г. – Марсел Камю, френски режисьор († 1982 г.)

1915 г. – Антъни Куин, мексикано-американски актьор, художник и скулптор († 2001 г.)

1921 г. – Андре Стил, френски писател и публицист († 2004 г.)

1922 г. – Станислав Ростоцки, руски режисьор († 2001 г.)

1926 г. – Елизабет II, британски монарх

1947 г. – Мария Гигова, българска гимнастичка

1947 г. – Иги Поп, американски певец

1949 г. – Пламен Джуров, български композитор и диригент

1949 г. – Татяна Бек, руски поет и литературовед († 2005 г.)

1958 г. – Анди Макдауъл, американска актриса

1958 г. – Ива Николова, българска журналистка

1962 г. – Тодорка Минева, български преводач и редактор

1963 г. – Рой Дюпюи, канадски актьор

1966 г. – Валентин Игнатов, български футболист

1967 г. – Оля Ал-Ахмед, български преводач и журналист

1969 г. – Адриана Дунавска, българска гимнастичка

1972 г. – Северина Вучкович, Хърватска поп фолк певица

1976 г. – Грегор Салто, холандски диджей

1978 г. – Юка Невалаинен, финландски барабанист

1983 г. – Тодор Алексиев, български волейболист

1987 г. – Ашли Грийн, американска актриса