Противостоянието в Ормузкия проток не показва признаци на отслабване, а възобновяването на стратегически важното корабоплаване от Персийския залив остава под въпрос. Данни за морския трафик, анализирани от Euronews през последните дни, показват, че американската блокада на иранските пристанища продължава да се прилага стриктно, докато прекъсването на водния път от страна на Иран държи танкерите извън пролива и трафика – на минимални нива.

В последната си актуализация от сряда Централното командване на САЩ съобщава, че от въвеждането на блокадата на 13 април няма кораб, който да я е нарушил. По данни на американските сили десет търговски съда са били насочени да се обърнат и да се върнат в ирански води.

Междувременно десетки танкери и други кораби се струпват в зона за изчакване извън пролива, достигаща до Дубай и други пристанища в Обединените арабски емирства. В същото време в иранските пристанища се отчита минимална активност.

На този фон президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е възможно удължаване на прекратяването на огъня с Иран, ако е необходимо. Той подчерта, че преговорите вървят успешно и могат да доведат до бързи резултати.

Блокадата беше наложена от САЩ с цел да окаже натиск върху Техеран да отвори отново Ормузкия проток и да прекрати доставките на петрол към Азия чрез т.нар. „тъмни транзити“, при които корабите изключват транспондерите си. Решението на Иран да ограничи достъпа до пролива доведе до сериозни сътресения на енергийните пазари и повиши напрежението в глобален мащаб.

Ситуацията в района остава усложнена и заради различните правила за преминаване. Докато танкерите в иранските пристанища са блокирани, някои пратки – включително хуманитарни, получават разрешение за движение, съгласно указания на Централното командване на САЩ.

Според анализ на „Института за изследване на войната“ на 14 април в Ормузкия проток са влезли няколко кораба, сред които три, свързани с Иран. Един от тях – товарният кораб „Ocean Energy“, е акостирал в Бандар Абас, но остава неясно дали е бил освободен от ограниченията.

От института отбелязват, че сложността на блокадата, включително определянето на произхода и статута на корабите, затруднява оценката дали някои съдове реално са преминали през нея.

По данни на щатските военни блокадата се прилага „безпристрастно“ към всички кораби, влизащи или напускащи ирански пристанища, докато съдове, които избягват тези зони, не са засегнати.

Адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на САЩ, заяви, че американските сили са спрели напълно морската търговия на Иран. В операцията участват над 10 000 военнослужещи, повече от 12 кораба и над 100 самолета, като засега не се налага качване на борда на плавателни съдове.

От иранска страна предупреждават за възможна ескалация. Командирът Али Абдолахи заплаши да спре цялата търговия в региона, ако блокадата продължи, а други представители намекнаха за възможно блокиране на корабоплаването през Червено море и пролива Баб ел-Мандеб.

В същото време Китай остро критикува действията на САЩ. Посланикът на страната в ООН Фу Цун определи блокадата като „опасна и безотговорна“ и призова за гарантиране на свободното корабоплаване. Пекин отрече твърденията, че планира доставка на оръжия за Иран.

Американските военни публикуваха и списък със стоки, считани за контрабандни в рамките на блокадата, включително оръжия, петрол и метали, които могат да бъдат използвани за военни цели.

Блокадата вече оказва влияние и върху международния транспорт. Германската компания Hapag-Lloyd съобщи, че 150 нейни моряци са блокирани на шест кораба в региона. От компанията посочват, че поддържат ежедневна връзка с капитаните и екипажите, а благодарение на сателитните технологии моряците могат да общуват със своите семейства.