Повече от денонощие след обявяването на прекратяването на огъня между САЩ и Иран, остава сериозна неяснота около реалното възобновяване на корабоплаването през Ормузкия проток. Вместо очакваното нормализиране на трафика, новите условия, въведени от Техеран, създават допълнително напрежение и несигурност.

В първите часове и дни след примирието не се наблюдава възстановяване на интензивния трафик на петролни и газови танкери. Данни, цитирани от Асошиейтед Прес, показват, че през пролива са преминали едва четири кораба с активни AIS тракери. Според AXSMarine броят им достига 11 за първите 24 часа, като в тези данни не влизат кораби от т.нар. „сенчест флот“, които се движат с изключени системи за проследяване.

Допълнително усложнение внасят предупрежденията за възможно „спуфинг“ поведение – подаване на фалшиви координати от страна на плавателни съдове.

На този фон Иран затвърждава позицията си, че контролира преминаването през протока. Корпусът на гвардейците на ислямската революция обяви алтернативни маршрути за движение, позовавайки се на риск от морски мини. Твърденията за поставени мини обаче не са потвърдени независимо.

Властите в Техеран настояват всички кораби да координират преминаването си с иранските институции. Заместник-министърът на външните работи Саид Хатибзаде заяви, че протокът е отворен, но достъпът е възможен само при спазване на тези условия.

Паралелно с това Иран обяви намерение да въведе транзитни такси за преминаване през Ормузкия проток съвместно с Оман – идея, която предизвика остра международна реакция. Подобна мярка противоречи на Конвенцията на ООН по морско право, която не допуска таксуване при преминаване през естествени морски проходи.

Оман бързо отхвърли твърденията за съвместно събиране на такси и подчерта, че ще спазва международното право. Подобна позиция заеха и други държави от Персийския залив, които се противопоставят на едностранен контрол върху протока.

Междувременно американският президент Доналд Тръмп заяви, че съгласно споразумението Ормузкият проток трябва да бъде отворен и безопасен. Реалната ситуация на терен обаче показва, че достъпът остава ограничен и обвързан с условия, което поставя под въпрос ефективността на примирието.