Православната църква отбелязва Велики четвъртък. Смята се, че на този ден са се случили четири от най-важните събития от Христовите страсти. В Евангелието е записано, че това е денят, в който е станало Божественото умиване на нозете, тайната вечеря на Исус с неговите ученици, произнасяне на молитвата в Гетсиманската градина и предателството на Юда.

На Велики четвъртък се припомня Тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие на Христос, като завещал новата заповед за любов към всички.

След тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го и раздал на учениците си с думите : "Яжте от този хляб, защото това е моето тяло". После дал и вино с думите: "Пийте от тази чаша, защото това е моята кръв".

Сутринта на Велики четвъртък във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Василиева Света Литургия и се прави Велик маслосвет.

Велики четвъртък крие много символика, пише Hera.bg. На този ден предците ни не работели и извършвали много обреди, най-важния от който боядисването на яйцата. Първото винаги е червено, като символ на Христовата кръв.

Според народните обичаи, на този ден рано сутрин се боядисват великденските яйца. Първото трябва да е в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.

В четвъртък вечер в църквата се служи утреня на Велики Петък. Свещениците изнасят кръста от олтара. Извършва се помазване на болните с елей, който лекува душата, а от там и тялото.

По време на литургията се четат 12 определени откъса от Евангелието, между който и тези за Тайната вечеря и предателската целувка на Иуда /Юда/.