Православната църква празнува християнския празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница. Празникът се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки, сякаш отново посрещат своя Спасител. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

„Обичам те!”. „Украсявам твоя живот”, „Никога няма да те забравя”, „Пази се”, „Изпитвам респект към теб”.

Това са все послания и значения, които хората са се опитали да припишат на цветята, пише женското списание Hera.bg. А всъщност тези растения са съвършената част от планетата ни, естественият бисер в еволюционната верига. Те са най-красивият начин да изразим възторга си от емоциите – любов, несигурност, прошка, привързаност, благодарност. Чрез цветята от дълбока древност хората са изразявали радостта си от празниците, от идването на топлия сезон, от пробуждането на природата. Така е по света, така е и у нас.

Божура, Елица, Цветан, Теменужка, Жасмина, Върбан, Цветелина – море от имена на хора, които ще почерпят седмица преди Великден – на Цветница. Казват, че една пета от българите носят имена на растения. И именниците, и всички останали християни имаме чудесната възможност в последния от цикъла пролетни празници преди Великден да си вземем осветена клонка върба от църквата. Защо точно тогава, защо върба и защо ще ни пази тази клонка?

Пищна и наситена с много символика е обредността на този ден, познат и под името Връбница, Момина неделя, Вая, Куклинден, Палмова или Цветна неделя.

Официално Православната църква ни припомня посрещането и влизането на Исус Христос в Йерусалим. В неделята преди Пасха (на еврейски – избавление) той дошъл във Витания и възкресил от мъртвите Лазар. Веднага на следващия ден Божият син потеглил за Йерусалим и навсякъде по пътя хората го срещали в знак на благодарност с цветя, зелени клонки с бели цветове и палмови листа с възгласи „Осанна! Благословен идващия в името Господне!”. И така вече повече от две хиляди години християните продължават празнуването на този ден.

Богослужението започва още вечерта преди Цветница. Вместо палмови клонки, хората берат като символични заместници върбови, откъдето идва и едно от имената на празника. Тези клони се отнасят у дома и се слагат до иконата, пазят през цялата година и носят здраве и изцеление. Малки деца и млади булки се причестяват в храма. В някои краища на страната се прави курбан. На този ден Българската православна църква позволява консумацията на риба, въпреки, че още сме във времето на Велики пости.

Освен църковна, Връбница има и народна обредност, свързана с тази на Лазаровден. Момите, които са лазарували предишния ден се събирали на реката и изпълнявали обичая „кумичене”. Хората в Североизточна България вярват, че на този ден Господ разпускал умрелите и душите им бродят по земята чак до Спасовден. Затова и до днес по-възрастните жени в тази част на страната раздават жито и питки за помен на умрелите си близки.

Цветница е плаващ празник. Тази година (2026) той е на 5 април, неделята преди Великден. След Връбница започва тежката Страстна седмица на Христовите страдания.

Цветница е и най-празнуваният имен ден в България. По данни на Националния статистически институт днес празнуват над 330 000 българи. От тях 78 000 са мъже, а 260 000 - жени.

Имен ден имат всички, които са кръстени на цветя, дървета и храсти. Ето и най-популярните от тях: Биляна, Беляна, Божура; Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса; Гергин, Гергина, Гроздан, Грозданка; Далия, Дафина, Дафинка, Делия, Дилян, Диляна, Делян, Деляна, Динка, Детелин, Детелина; Елица, Ела, Евелина; Жасмина, Жасмин; Здравко, Здравка, Зюмбюл, Зюмбюлка; Ива, Иглика; Калина, Калин, Калинка, Карамфилка, Карамфил, Карамфила, Китка, Камелия, Кестен, Кала; Латин, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора.

А също и Маргарит, Маргарита, Маргаритка, Магнолия, Малина, Малин; Нева, Невен, Невена, Незабравка, Нана; Петуния, Паулина; Ралица, Роза, Розалина, Роксана, Росен, Росица; Смилян, Смиляна, Сияна; Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трендафилка; Фидан, Фиданка; Цвета, Цветан, Цветана, Цветанка, Цветелин, Цветелина, Цветомир, Цветомира, Цветослав, Цветослава, Цвятко, Цвятка, Цветин, Цветина; Хризантема, Череша; Явор, Явора, Ягода, Ясен, Ясена, Ясенка, Ясмин, Ясмина.