Представете си класна стая, пълна със студенти, които пишат на ръчни пишещи машини, а всяко завършване на ред е съпроводено от звънтящ звук.

Сцената е от университета Корнел в САЩ, където преподавателката по немски език Грит Матиас Фелпс въвежда необичайно упражнение – веднъж на семестър студентите пишат задачи на пишещи машини, без екрани, без онлайн речници, без проверка на правописа и дори без клавиш за изтриване, съобщава Associated Press.

Инициативата започва през пролетта на 2023 г., след като Фелпс забелязва, че много студенти разчитат на генеративен изкуствен интелект и онлайн преводачи, за да предават безупречно оформени задания.

„Какъв е смисълът да го чета, ако така или иначе е правилно и не сте го написали сами? Можехте ли да го създадете без компютър?“, казва тя пред AP.

Целта ѝ е студентите да усетят как се пише, мисли и учи без дигитални помощни средства – в епоха, преди технологиите да станат неизменна част от образованието. За целта тя събира десетки стари пишещи машини от антикварни магазини и онлайн платформи и създава т.нар. „аналогово“ задание – писане на немски език в час, без компютри и телефони.

Студентите, които участват в упражнението, разказват, че първоначално са били объркани от работата с пишещи машини.

„Нямах представа какво се случва. Бях виждала пишещи машини във филмите, но никой не ти обяснява как работят“, казва 19-годишната Катрин Монг, първокурсничка в курса по немски.

Преподавателката демонстрира на място как се използва машината – как се поставя хартията и как се натискат клавишите с нужната сила. В класната стая дори присъстват и децата ѝ, на 7 и 9 години, които помагат като „техническа поддръжка“ и следят да няма използване на телефони.

Студентите споделят, че липсата на дигитални разсейвания ги кара да се концентрират повече върху текста. Без клавиш за изтриване те обмислят думите си по-внимателно, а вместо да разчитат на Google или ChatGPT, си помагат един на друг – практика, която преподавателката насърчава.

„Докато пишех есето, трябваше да общувам много повече“, казва второкурсникът по компютърни науки Ратчафон Лертдамронгвонг. „Бях принуден да мисля сам, вместо да се доверявам на изкуствения интелект или търсачките.“

Подобни практики стават все по-чести в университетите, където преподаватели се връщат към изпити с химикал и хартия или устни изпитвания, за да ограничат възможностите за използване на AI при писмени задачи. Независимо от метода, образованието очевидно търси нов баланс между технологиите и автентичното мислене в ерата на изкуствения интелект.