Да се образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание срещу Борислав Сарафов – фактически изпълняващ функциите на главен прокурор на Република България, за допуснати дисциплинарни нарушения.

Това предложение отправя министърът на правосъдието Андрей Янкулов до прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС). В него той иска да се наложи съответното на тежестта на нарушенията дисциплинарно наказание, а именно дисциплинарно освобождаване от длъжност.

Според министъра дисциплинарната отговорност на Борислав Сарафов за извършените действия и бездействия в качеството му на фактически и.ф. главен прокурор не може да бъде изключена с довод за незаконния характер на заемане на длъжността.

„През изминалите месеци в публичното пространство бяха разпространени поредица от писмени изявления, ангажиращи Прокуратурата на Република България, които създадоха високо институционално напрежение между българската прокуратура и съд, урониха престижа на съдебната власт и подкопаха общественото доверие в нея“, пише в предложението на министъра, в което се излагат пет групи релевантни обстоятелства.

Една от тях се базира основно на оповестената от самата прокуратура официална комуникация на българската с Европейската прокуратура по случая с временно отстранения от длъжност европейски прокурор от България Теодора Георгиева. От публикацията на прокуратурата и медийна информация става ясно, че Борислав Сарафов е твърдял на среща с европейски прокурори, че българската прокуратура разполага с доказателства за получавани от Георгиева подкупи, а разследването, по време на което са събрани въпросните доказателства, е започнато едва след тази среща. Впоследствие, макар и неизвестният наблюдаващ това разследване прокурор да е отправил писмено твърдение, изпратено на вниманието на европейския прокурор Лаура Кьовеши, че спрямо Георгиева са събрани достатъчно доказателства за корупция, българският прокурор не е предприел никакви действия за наказателно преследване, каквито е бил задължен да предприеме при такава констатация. Макар и да е бил наясно с този факт, Борислав Сарафов не е осъществил надзор за законност върху наблюдаващия разследването прокурор.

Две от останалите групи основания се отнасят до грубо смесване от страна на Борислав Сарафов на публичната му функция с личен интерес и недопустимо използване на институционалния авторитет на прокуратурата за цели, несъвместими с правомощията на длъжността, която фактически заема. Става дума за публично известните случаи, в които Борислав Сарафов иска отвод на съдия от Софийски градски съд, който следва да се произнесе по жалба срещу отказ на „ad hoc прокурора“ Даниела Талева да образува досъдебно производство по материали, добили известност като „ЕвротоЛийкс“, както и за искане до председателя, зам.-председателя на Върховния касационен съд и ПК на ВСС от случайното разпределение при определяне на следващия „ad hoc прокурор“ да бъдат изключени повече от петстотин съдии - всички членове на Съюза на съдиите в България. Исканията на Сарафов, макар да касаят лично него като засегнат или потенциално засегнат от проверка или разследване от специалния прокурор, са подадени в институционалното му качество, което претендира да притежава, с което по недопустим начин ангажират цялата институция Прокуратура на Република България.

Четвъртата група обстоятелства се отнасят до едно от редките публични изявления на и. ф. главния прокурор – това за случая „Петрохан“, в което Сарафов прави непремерено публично изказване в самото начало на разследването, когато следствените версии би трябвало да са в съвсем начален етап на изясняване.

„От изявлението, което дава конкретни оценки на отделни факти, свързани с разследването, е налице реален риск от въздействие върху вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор и разследващите органи, което следва да се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и на закона“, се казва в мотивите.

Петото обстоятелство е свързано с позиция-отговор на прокуратурата, провокирана от публикация на интернет-страницата на ВКС, според която правомощията на и.ф. главен прокурор са прекратени по силата на закона и искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от и.ф. главен прокурор, не съставлява валидно сезиране на съда. В позицията-отговор се съдържат неприемливи оценки като „ръководството на ВКС въвлича институцията в опит за постигане на нелегитимни цели“, с „настоящите си действия открито допринася за ерозирането на обществения авторитет спрямо основния постамент на държавата – нейната правосъдна система, в един глас с определени политически сили“. Посочва се, че ВКС правил „опит за манипулиране на общественото мнение“ и „с действията си ръководството на ВКС […] преследва единствено и само политически цели и задълбочаване на създадената ситуация на нестабилност в съдебната власт, която от своя страна е продиктувана от определени политически кръгове и техни отделни представители в самата съдебна система“. Като фактически представляващ прокуратурата посредством изразената публична позиция Борислав Сарафов формулира изключително крайни твърдения, засягащи независимостта, доброто име и авторитета на ВКС и водещи до нарушаване на установената институционална етика.

В заключение министър Янкулов подчертава, че действията и бездействията на фактически изпълняващия функциите главен прокурор представляват сериозни дисциплинарни нарушения, за които следва да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност.

Той настоява пред ПК на ВСС за спешно образуване на дисциплинарно производство.

Всички изложени в предложението на министъра обстоятелства се основават само и единствено на публична информация, не съдържат никакви неоповестявани до момента факти, тайната на които следва да бъде опазена, и затова, предвид много високия обществен интерес и значимостта на казуса, Министерство на правосъдието публикува в цялост документа на електронната си страница.