Здравната система е недофинансирана, всеки втори българин доплаща за здраве. Основно се доплаща за лекарствата, следвани от прегледите при личен лекар или специалист. По-рядко, но все пак значимо, гражданите посочват медицински консумативи и болнично лечение. Това сочат данните от социологическо проучване на „Тренд“ по поръчка на Български лекарски съюз (БЛС). Анкетирани в началото на февруари са били малко над 1000 души на възраст над 18 години.

Един от най-отчетливите резултати от изследването е високото доверие към медицинските специалисти. 81 на сто от анкетираните заявяват, че имат доверие към общопрактикуващите лекари, като сходна е и оценката за лекарите специалисти – 79 на сто. Доверието към лечебните заведения също е относително стабилно – приблизително шест от всеки десет респонденти заявяват, че имат доверие както на държавните и общинските болници, така и на частните.

Същевременно картината се променя значително, когато вниманието се насочи към институциите, които управляват системата. Доверието към Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването е значително по-ниско. Данните показват ясно разделение между отношението към медицинската професия и отношението към институционалната организация на здравеопазването.

Почти всички граждани заявяват, че са здравно осигурени, но-малко от половината здравноосигурени са наясно върху каква сума се осигуряват.

Критичната оценка на гражданите към здравната система се проявява ясно при въпроса за обхвата на услугите, които покрива Националната здравноосигурителна каса. Мнозинството от анкетираните смятат, че пакетът услуги, финансирани от здравната каса, не отговаря на реалните нужди на пациентите. Най-често посочваните услуги, които според хората трябва да бъдат по-добре покривани са образните изследвания, профилактичните прегледи, лабораторните изследвания и лечението, което в момента остава извън обхвата на публичното финансиране.

Здравните разходи представляват значително финансово натоварване за много български домакинства. Значителна част от гражданите оценяват тези разходи като умерена или дори много сериозна тежест за семейния бюджет, сочат още резултатите от проучването.

Комбинацията от усещане за висока финансова тежест и недостатъчно покритие на услугите формира очакване гражданите да получават по-широк пакет медицинска помощ от публичната система.

Най-често посочваният проблем са корупционните практики в здравеопазването. Следват недостигът на медицински специалисти и слабостите в управлението на лечебните заведения. Значителен дял от хората посочват и недостатъчния контрол върху качеството на медицинските услуги, както и неравномерния достъп до здравеопазване в различните региони на страната.

Изследването показва и силна обществена подкрепа за мерки, насочени към подобряване на контрола и професионалните стандарти в здравеопазването. Широко мнозинство от гражданите – 80 % подкрепя въвеждането на задължително продължаващо обучение за лекарите. Според повечето анкетирани тази мярка би допринесла както за повишаване на качеството на медицинската помощ, така и за увеличаване на доверието в здравната система.

Общата картина, която се очертава от изследването, е на система, към която гражданите имат противоречиво отношение. От една страна, доверието към медицинските специалисти остава сравнително високо. От друга страна, институционалната организация на здравеопазването се възприема значително по-критично, отбелязват социолозите.