Дългогодишният научен спор за произхода на кратера Силвърпит под Северно море най-накрая е разрешен. Ново изследване доказва, че структурата се е образувала преди около 43–46 милиона години, когато астероид с диаметър около 160 метра е ударил морското дъно под плитък ъгъл.

Проучването е ръководено от д-р Уисдийн Никълсън от университета Хериот-Уат в Единбург и е подкрепено от Съвета за изследване на природната среда (NERC). Екипът комбинира сеизмични изображения, анализ на скални проби и компютърно моделиране, за да потвърди хипотезата за удар. Изключително ценни доказателства са редките „шокирани“ минерали, като кварц и фелдшпат, които се образуват само при екстремни ударни налягания. Тези микроскопични структури дават убедително потвърждение, че кратерът е резултат от астероид.

Силвърпит се намира на около 700 метра под морското дъно и на 80 мили от брега на Йоркшир. Кратерът има диаметър около три километра, а заобикалящият го пръстен от концентрични разломи се простира на близо 20 километра. Ударът е предизвикал масивен облак от скали и вода, който след това се срути в морето, създавайки цунами с височина над 100 метра.

„Новите сеизмични изображения ни предоставиха безпрецедентен поглед върху структурата на кратера“, казва д-р Никълсън. „Тези събития са изключително редки, тъй като тектоничната активност и ерозията унищожават почти всички следи от ударни кратери.“

Ранни изследвания на кратера, открит през 2002 г., предизвикаха дебат сред учените. Някои предполагали, че структурата е резултат от подземно движение на сол или вулканична активност, а други подкрепяли идеята за удар на астероид. През 2009 г. мнозинството геолози отхвърлили тази хипотеза, но новите открития вече я потвърждават.

Професор Гарет Колинс от Имперския колеж в Лондон, участвал в дебата през 2009 г., коментира: „Винаги съм смятал, че ударът е най-простото обяснение. Радвам се, че най-накрая имаме доказателства – истински „сребърен куршум“, който ни позволява да разберем как астероидните удари оформят планетата ни.“

Потвърждаването на Силвърпит като ударен кратер го поставя в редица редки и добре запазени структури на Земята, подобно на кратера Чиксулуб в Мексико, свързан с масовото измиране на динозаврите, и кратера Надир край Западна Африка.

Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Communications и се очаква да предоставят нови данни за изучаването на ударни кратери както на Земята, така и на други планети.