Изкопаема бедрена кост от България може да пренапише историята за произхода на човека. Такова е заключението на международен екип от изследователи от Националния природонаучен музей към Българската академия на науките (България), Аристотеловия университет в Солун (Гърция), уиверситета в Тюбинген (Германия) и Университета в Торонто (Канада), съобщиха от БАН.

Придвижването на два крака отдавна се смята за ключова придобивка в човешката еволюция и едно от най-характерните качества на човека. Досега изследователите смятаха, че първите представители на еволюционната линия на човека са от Африка и че придвижването на два крака се е появило там между 6 и 7 милиона години. Но новооткритата бедрена кост от палеонтологичното находище Азмака, Чирпанско (България), описана в статия, публикувана на 4 март 2026 г. в научното списание „Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments“, има безспорни характеристики на двуного същество, човешки прародител, който вече е ходел на задните си крака.

Авторите на изследването смятат, че бедрената кост на този прародител, датирана на 7.2 млн. години, принадлежи най-вероятно към рода на грекопитека (Graecopithecus), чиято първа находка (долна челюст) е намерена край Aтина по време на Втората световна война.

Те смятат също, че това е най-старият пряк предшественик на човека. Живял е в саванна природна обстановка, подобна на днешна савана на Източна Африка, и вероятно е трябвало да се движи на два крака, за да вижда на далече (търсейки храна и предпазвайки се от хищници), както и да може да носи важни предмети. Но този хоминид не е можел все още да се придвижва на два крака по начина, по който ходи човека.

Бедрената кост от Азмака край Чирпан съчетава характеристики на ходещите на четири крака висши африкански човекоподобни маймуни и на двуногите пред-човеци и съвременния човек. Тя представлява етап в човешката еволюция между нашите предци, способни да живеят на дървета, и тези, можещи да се придвижват на земята, на два крака.

Съществото, притежавало тази бедрена кост с основание може да се нарече липсващо звено. Това същество, приемано от авторите за представител на грекопитека, най-вероятно произлиза от по-старите балкано-анадолски човекоподобни като уранопитека (Ouranopithecus) и анадолувиуса (Anadoluvius), които от своя страна са еволюирали, изглежда, от предци от Западна и Централна Европа каквито са дриопитеците.

Със засушаването на климата и развитието на африканската савана балкано-анадолските човекоподобни най-вероятно са се разселвали чрез последователни във времето миграции в Африка като редица други бозайници. Вероятно от тези вълни на миграции там са произлезли поетапно горилата, шимпанзето и човека. Знаем, че днешната африканска саванна фауна произхожда до голяма степен от фауната на късния миоцен на областта, простираща се от Балканите до Западна Азия (Гърция, България, Северна Македония до Турция и Иран).

Мащабните преселвания на бозайници към Африка, от преди около 8 до 6 милиона години, са причинени от засушаването и развитието на Арабската пустиня. Авторите на изследването предполагат, че двуногото същество от Азмака (грекопитекът) също е мигрирало към Африка от Балканите, където, вследствие на това, е продължила човешката еволюция, довела до появата на ранните човешки предци като орорина (Orrorin), ардипитека (Ardipithecus) и „Люси“ (Australopithecus afarensis).

Работата в Азмака и други обекти на Балканите продължава, за да се научи повече за екологията и еволюцията на това изненадващо ранно двуного и вероятен най-ранен човешки прародител, допълват от БАН.