Все повече държави започват да виждат ефекта от затлъстяването, особено при децата, в последните години. От една страна това затлъстяване е свързано със заседналия начин на живот, с прекомерната употреба на екранни устройства, и е свързано с високата консумация на напитки с високо съдържание на захар, както и на енергийни напитки, каза в интервю за БГНЕС Аркади Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics.Поп музика
България е на 4-то място в ЕС по затлъстяване сред децата, а като общ процент на затлъстяване на населението ни България е сред водещите страни в Съюза по затлъстяване. Разбира се, че това води всички останали рискове за здравето след себе си, както и разходите за лечението на болестите в резултат на затлъстяването, категоричен е Шарков. Става въпрос на първо място за придобития диабет, остеопорозата, остеоартрита, гръбначните изкривявания, ставни проблеми, високо кръвно налягане, което има пряка връзка с консумацията на такива напитки, допълва експертът.
По данни на UNICEF от септември 2025 г. България е сред страните с най-високи нива на затлъстяване при децата в Европа, като почти едно от всеки три деца е с наднормено тегло. Данни от проведено в периода 2022-2024 г. проучване в рамките на Европейската инициатива на Световната здравна организация за наблюдение на затлъстяването при деца (COSI) показват, че 17,8% от децата на възраст 6-9 г. в България консумират безалкохолни напитки по-често от три пъти седмично.
Ключово условие за въвеждането на подобен данък е приходите от него да бъдат целево инвестирани в програми за детско и училищно здраве, насърчаване на здравословното хранене, както и в превенция и образователни кампании. Подобен данък вече е въведен в редица държави в света. В Европейския съюз (ЕС) няма един унифициран данък - всяка страна прилага собствена ставка и обхват. Някои държави облагат само ако захарното съдържание надвишава определен праг. Други имат степенувани ставки според съдържанието на захар. Трети използват фиксирани суми за литър, а четвърти прилагат комбинирани модели на облагане.
Данъкът върху подсладени безалкохолни напитки носи двойна полза - освен здравна, тя е и фискална. В държавите-членки на ЕС, които прилагат подобни данъци, събраните приходи през 2021 г. се равняват на 2,13 млрд. евро (сума от отчетените приходи по държави). Паралелно се наблюдава и измерим ефект върху потреблението. В повечето случаи данъчните ставки са прогресивни и обвързани с количеството захар, което допълнително стимулира преминаването към продукти с по-ниско съдържание на захар.
Световната здравна организация (СЗО) над 80% от смъртните случаи в Европейския регион се дължат на хронични незаразни болести, като нездравословното хранене e сред водещите предотвратими рискови фактори, a повишената консумация на свободни захари е сред основните причини за повишените нива на затлъстяване както сред възрастните, така и сред подрастващите.
Международните тенденции в здравната политика ясно показват, че борбата с хроничните незаразни болести изисква системни мерки. В този контекст Министерството на здравеопазването и социалните услуги на САЩ обяви „исторически рестарт“ на федералната хранителна политика.
В началото на тази година Щатската здравна администрация в лицето на Робърт Кенеди обяви война на захарта. Нашето предложение е и България – като 12 други европейски страни, - да помисли за такъв тип акциз, който да може да финансира и програми за превенция, а защо не и Национална програма за борба със затлъстяването, допълва Шарков.
И дава пример с Франция, Великобритания, Ирландия, Унгария, Белгия, Португалия, Хърватия, където подобен акциз вече е въведен, а тази година и в Литва и Естония се въвежда идентично облагане. Ако се въведе подобен акциз, консумацията на подсладени безалкохолни напитки спада с 15%, сочи проучване. Това подобрява общото здравно състояние на хората, а повишава и доходите в хазната, казва още експертът. Доклад на ОИСР сочи, че 30% от 15-годишните в България консумират подсладени безалкохолни напитки ежедневно.
По данни на НСИ пък потреблението на газирани напитки средно на лице от домакинство се е увеличило от 29 литра през 2020 г. до 37,9 литра през 2024 г., което показва устойчива тенденция на нарастваща консумация.
На въпрос на БГНЕС дали предложението на експертите за налагане на вид облагане върху безалкохолните напитки би срещнало отпор от сектора, Шарков коментира, че в момента предложението е „висящо“ и не среща разбиране. „В част от държавите на ЕС при въвеждането на такъв данък производителите се ориентират към намаляване на захарта в напитките, и влагане на естествени подсладители и започват да мислят за здравето на потребителите“, допълва експертът.
Предложението на Шарков е в унисон с новия федерален подход на САЩ към храненето, който поставя добавените захари и подсладените напитки (вкл. безалкохолни и енергийни) сред ключовите рискове за детското здраве.
„Това е нова епоха в храненето на американците. Това е и краят на епохата „Рокфелер“, която близо 100 години прокламираше заместители на естествените храни – вместо масло, да се консумира маргарин, вместо мас – ядкови олиа, и много захар“, допълва Шарков.
През 1910 г., когато младият Рокфелер купува нефтен кладенец в САЩ, преработвайки петрола, измисля начини да пласира отпадъчния продукт от него, като го рекламира като маргарин. С помощта на свой приятел-лекар, изготвя здравен доклад, който промотира заместителите на естествените храни и отрицание на билките. Докладът бива приет от здравните власти чрез лобизъм. Чрез налагане на синтетични лекарства, много от които са получени от нефтохимикали, Рокфелер не само създава търсене на своя петрол, но и формира зависим пазар: американското общество, което по същество поглъща петролни странични продукти, заедно с микропластмаси и остатъци, нарушаващи хормоналната активност, което пък води до бум на автоимунни заболявания, хормонален дисбаланс и рак през последните сто години.
Според най-новите препоръки на американските власти хората трябва да избягват приема на захар и синтетични подсладители, а за най-малките не се препоръчва никакъв прием на добавена захар. Това е важен сигнал, че превенцията започва именно в ранна възраст, когато навиците се формират и „течните калории“ най-лесно се превръщат в траен риск, завърши Шарков.





Новини - теми













Жители на "Галата", "Аспарухово" и "Зеленика" излизат на протест срещу застрояването
Тежка катастрофа на бул. „Владислав Варненчик“ (снимки)
Десет българи стартират във втория ден от Олимпийските игри в Милано–Кортина
Черно море не успя да повали десетима от Спартак
Крум Зарков е новият председател на БСП
Преди да открият телата в "Петрохан": Заснети са шестима души - убитите и издирваните
Близо 60 000 българи са напуснали Германия за една година
Искане: Да се въведе данък върху подсладените безалкохолни напитки в България
Без вода във Варна днес...
Промени в трафика на АМ „Тракия“ в Бургаско от понеделник
България взе приза за най-красив щанд на международното туристическо изложение EMITT 2026 в Истанбул
Христо Стоичков навършва 60 години – най-голямата легенда в историята на българския футбол
Прогноза за времето - 8 февруари
Уил Луис се оттегля като издател и главен изпълнителен директор на „Вашингтон пост“
Трима останаха кандидатите за председател на БСП
Варна отбеляза 126 години от кончината на Капитан Петко войвода (снимки)
Протестиращи в „Аспарухово“ поискаха разследване на пожара във „Фанагория“
Пет комплекта медали бяха раздадени в първия ден на Олимпиадата в Милано–Кортина
Земетресение с магнитуд 4,8 разтърси Крит
8 февруари в историята
Северна Корея свиква конгрес на управляващата партия




RSS Новини