Позицията на правителството на Северна Македония по въпроса за конституционните промени остава непроменена – българите няма да бъдат вписани в основния закон без ясни и официални гаранции, че процесът няма да бъде съпроводен с нови блокади и допълнителни двустранни условия. Това заяви премиерът Христиан Мицкоски в интервю за МРТ 1, цитиран от БГНЕС.

По думите му Скопие е готово да спазва вече поетите международни ангажименти, но очаква същото и от съседите си, както и от Европейския съюз. Мицкоски подчерта, че ангажиментите, договорени от предишното правителство, обвързват и настоящото управление, независимо от политическата воля, с която са били поети.

„Колкото и горчиво да е, реалността е такава. Въпросът е какво бъдеще очаква държавата“, заяви премиерът, като акцентира върху нуждата процесът на евроинтеграция да бъде предвидим и защитен от нови блокажи.

Мицкоски отново настоя България да спазва международните конвенции, които е ратифицирала, включително решенията на Европейския съд по правата на човека. Той посочи като принципна позиция изискването да бъде позволена регистрацията на организация на македонската общност в България, както и тази общност да има свой представител в правителството по правата на малцинствата.

Според него уверенията от страна на представители на ЕС, че няма да има нови вета и допълнителни условия, както и че се признават македонската идентичност и език, трябва да бъдат формализирани чрез официални заключения на Съвета на ЕС. Само при наличие на такива писмени гаранции правителството в Скопие би могло да обясни пред гражданите необходимостта от конституционни промени.

Относно информацията за евентуален „нонпейпър“ от еврокомисаря по разширяването Марта Кос, Мицкоски заяви, че такъв документ не е получаван. По думите му в момента процесът зависи основно от държавите членки на ЕС, а не от Европейската комисия, като идеите за нова методология или „постепенна интеграция“ все още са на ниво обсъждане.

След идването на власт на правителството на Христиан Мицкоски позициите между София и Скопие осезаемо се втвърдиха. Новото управление обяви, че няма да пристъпи към промени в конституцията, включително вписването на българите, което на практика замрази изпълнението на ключовото условие за начало на същинските преговори за членство в ЕС.

От българска страна позицията остава непроменена след приемането на т.нар. Френско предложение, одобрено от Народното събрание. София настоява, че договореното вече представлява компромисен максимум и че всяко отстъпление би подкопало връзката между европейската интеграция и защитата на правата на българите в Северна Македония.

През 2022 г. РСМ прие Френското предложение, което предвижда вписване на българите в конституцията, спазване на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. и противодействие на езика на омразата срещу България и българите.