Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева призова за спешни и решителни действия за „реенергизиране на Европа“, като предупреди, че икономическата конвергенция на ЕС се забавя, а конкурентоспособността на континента отслабва, предаде БГНЕС.

Тя направи изказването си по време на събитие в Европейската комисия в Брюксел, посветено на бъдещето на европейската икономика.

Георгиева подчерта, че Европейският съюз остава богат, креативен и справедлив, но относителната му икономическа тежест намалява. По думите ѝ, през 2010 г. БВП на ЕС е бил сравним с този на САЩ и значително по-голям от китайския, докато днес разликата се е обърнала. Това постепенно подкопава способността на ЕС да поддържа своя социален модел.

Втората сериозна слабост е производителността. Европа изостава както в технологичните, така и в нетехнологичните сектори, а разликата със САЩ продължава да се увеличава. Третият проблем засяга мащаба и конкурентоспособността на европейските компании. Фирмите, създадени през последните 50 години, имат значително по-ниска пазарна капитализация в сравнение с американските си конкуренти, особено в сферата на високите технологии. Това затруднява растежа им и често тласка иноваторите да търсят развитие извън Европа.

На този фон ЕС е изправен и пред сериозни външни рискове. Руската инвазия в Украйна хвърля сянка върху европейската сигурност, а напрежението в трансатлантическите отношения носи икономически последици. МВФ изчислява, че евентуален срив в търговията със САЩ би струвал на ЕС около 0,3% от БВП тази и следващата година, върху вече загубени 0,5 процентни пункта.

Изходът, според Георгиева, минава през една ключова цел – значително по-бърз растеж на производителността. За постигането ѝ са необходими два паралелни процеса: структурни реформи на национално равнище и завършване на единния пазар чрез реално прилагане на четирите свободи – движение на стоки, услуги, хора и капитали.

Тя обърна внимание на високата цена на свръхрегулацията. Регулаторните бариери за вътрешната търговия в ЕС са два до три пъти по-високи от тези между щатите в САЩ, а мобилността на работната сила е около осем пъти по-скъпа. В енергетиката Европа плаща средно двойно по-високи цени от САЩ, а финансовата система остава фрагментирана в 27 национални сегмента, което води до „мързелив капитал“, неспособен да поема рискове в подкрепа на растежа.

Георгиева подкрепи идеята за създаване на „28-и режим“ – общоевропейска правна рамка за компании, която да позволи доброволно включване и да улесни растежа им на целия пазар на ЕС. Тя настоя това да стане чрез регламент, а не чрез директива, за да се избегне фрагментация.

В енергийния сектор МВФ вижда стратегическа уязвимост, която засяга конкурентоспособността и устойчивостта на Европа. Решението изисква премахване на националните субсидии, изграждане на междусистемни връзки, уеднаквяване на достъпа до мрежите и ускорено разрешаване на проекти за възобновяема енергия и съхранение.

По отношение на финансирането Георгиева посочи, че въпреки високия дълг в някои държави членки, общият дълг на ЕС остава по-нисък от този на САЩ и Китай. Това създава ограничено, но реално пространство за съвместно европейско финансиране на стратегически публични блага – от енергийна сигурност до отбрана.

Тя подчерта и значението на общата търговска политика, като приветства последните споразумения с Меркосур и Индия. По думите ѝ именно единният подход превръща 27-те държави членки в икономически субект със сравнима тежест с другите глобални сили.

В заключение Георгиева представи три конкретни предложения: превръщане на единния пазар в основен политически приоритет с ясно лидерство, определяне на твърд краен срок за неговото завършване и трансформация на имиджа на ЕС от „регулаторна суперсила“ в съюз, който бързо се адаптира и премахва остарели правила.

Изследване на МВФ показва, че ако вътрешните бариери в ЕС бъдат сведени до равнища, сравними със САЩ, производителността може да нарасне с до 20%.

„Аргументите за съвместни, решителни действия са недвусмислени“, заяви Георгиева и завърши с въпрос към европейските лидери: „Коя ще бъде следващата голяма глобална европейска история на успеха, сравнима с Airbus?“