Втори февруари е уникален български празник, имащ изцяло езически корени, известен като Ихтима, Петловден (в Котел и селата наоколо), Петеларовден, Петелковден (в село Падина, Варненско), Свети Черна (в селата Деветак, Железник...- заради черния цвят на жертвената птица).

Този ден се празнува като празник на мъжката рожба. В миналото на този ден майката на мъжко чедо, колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата задължително се слагало гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.

Общото в повечето наименования произхожда от основната обредна практика - жертвоприношението на петел, пише Hera.bg

Обичаят повелява петелът да бъде заколен на къщния праг от юноша, „петелар”, на около 15-16 години, който не е имал сексуална връзка. След като заколи птицата, петеларът прави кръстен знак за здраве с кръвта на птицата по челата на момченцата в къщатаа. С петльовата кръв се рисуват кръстове и по външните страни на вратите. Главата на петела, обърната на изток, се слага на портата, краката му се хвърлят на покрива на къщата, а перата на птицата се запазват. С тях кадят болни и/ли урочасани. С част от петьовите пера се украсяват т.нар. "колуни", вид знамена. Самият петел трябва да се свари цял, а след това от месото му може да се приготви гозба.

Жените и майките в къщата месят и кравайчета, правят баница и/ли зелник, като част от петела и кравайчетата се раздават за здраве. В домовете с женска челяд, за здравето на момиченцата, се колят ярки (млади кокошки). Доколкото се знае, в Странджанския край например все още жените колят за здравето на децата, без значение от техния пол, черен петел. Според местните вярвания Свети Евтим, честван именно на 2 февруари, предпазва от детски паралич и епилепсия.