Светът е навлязъл в „ера на глобален воден фалит“ с необратими последици, предупреждава нов доклад на Организацията на обединените нации. Според авторите мащабът на проблема вече не може да бъде описван с термини като „водна криза“ или „воден стрес“, тъй като ситуацията не е временна, а трайна.

Региони по целия свят вече изпитват тежки последици от недостига на вода. Кабул е на път да стане първият съвременен мегаполис, който напълно ще остане без вода. Мексико Сити потъва с около 50 сантиметра годишно заради прекомерното изпомпване на подпочвени води, а в югозападната част на САЩ щатите водят постоянни спорове за разпределението на все по-оскъдните ресурси на река Колорадо, пише CNN.

Докладът, публикуван от Университета на ООН и базиран на изследване в списание „Водни ресурси“, сравнява глобалната водна система с фалирала финансова сметка. Природата осигурява „приходи“ под формата на валежи и сняг, но човечеството харчи повече, отколкото получава, като изчерпва реки, езера, влажни зони и подземни водоносни хоризонти по-бързо, отколкото те могат да се възстановят. Климатичните промени допълнително задълбочават проблема чрез засилени суши и горещини.

„Ако продължаваме да наричаме това криза, внушаваме, че е временно. Това не е така“, заяви Кавех Мадани, директор на Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. По думите му светът трябва не само да смекчава последиците, но и да се адаптира към нова, по-ограничена водна реалност.

Данните в доклада са тревожни: над 50% от големите езера в света са загубили вода от 1990 г. насам, 70% от основните водоносни хоризонти са в дългосрочен упадък, а ледниците са се свили с около 30% от 1970 г. През последните 50 години влажни зони с площ, съпоставима с почти целия Европейски съюз, са изчезнали. Близо 4 милиарда души изпитват недостиг на вода поне един месец годишно.

Най-засегнати са Близкият изток и Северна Африка, части от Южна Азия и югозападът на САЩ. Според доклада много региони „живеят отвъд хидрологичните си възможности“, а връщане към предишните условия вече е невъзможно.

Докладът призовава за дългосрочни мерки, включително трансформация на земеделието – най-големия потребител на вода в света, по-ефективно напояване, по-добър мониторинг чрез изкуствен интелект, намаляване на замърсяването и по-силна защита на подпочвените води и влажните зони.

Въпреки тревожните констатации авторите виждат и възможност: водата може да се превърне в „мост в един фрагментиран свят“ – тема, способна да обединява държави отвъд политическите различия. Според Мадани признаването на водния фалит е първата стъпка към вземането на трудните, но неизбежни решения. „Колкото по-дълго се бавим, толкова по-голям ще става дефицитът“, предупреждава той.