„Терорът на войната“, известен като „Момичето с напалм“, е един от най-влиятелните образи на 20-ти век. Снимката, направена на 8 юни 1972 г., показва деветгодишната Ким Фук, която тича гола и обгорена след нападение с напалм във виетнамското село ѝ. От двете ѝ страни са други деца, крещящи от ужас.

В продължение на десетилетия снимката се приписва на Ник Ут, 21-годишен тогава виетнамски фотограф на Асошиейтед прес (АП) в Сайгон. Изображението печели наградата „Пулицър“ и „Снимка на годината“ на World Press през 1973 г., а през 2021 г. Ут получава Националния медал за изкуства на САЩ. Неговата история – как е заснел Ким Фук и я е откарал в болница – става неразделна част от наследството на снимката.



Но нов документален филм в Netflix, „Стрингър“, режисиран от Бао Нгуен, поставя тази версия под въпрос, коментира The conversation. Филмът твърди, че действителният автор е местен фотограф на свободна практика – „стрингер“, платен само 20 долара от АП. Според разказите на свидетели и архивни материали, приносът му е бил заличен, а снимката приписана на Ут.

Embed from Getty Images

Фоторедакторът Карл Робинсън, работил за АП във Виетнам, твърди, че ръководителят на бюрото в Сайгон е наредил името на Ут да се използва вместо реалния фотограф Нгуен Тхан Нге, за да остане изображението собственост на агенцията.

Чрез 3D моделиране и анализ на местоположението на снимачната сцена, независимата компания Index заключава, че Ут е бил твърде далеч, за да заснеме кадъра. В кулминацията на филма се показва, че наистина е възможно другият фотограф да е направил снимката. Ут отказва интервю и нарича обвиненията „шамар в лицето“.

След премиерата на филма, както World Press Photo, така и АП започнаха разследвания. През май WPP прекрати приписването на авторството на Ут, посочвайки, че снимката може да е направена от Нгуен Тхан Нгхе или Хуан Конг Фук. АП запазва авторството на Ут, но признава, че остават „неотговорени въпроси“ и е възможно той да не е направил снимката.

Снимката остава достъпна чрез АП под името на Ут, но WPP вече я отбелязва като „неопределен/неизвестен“ автор.

В ерата на изкуствения интелект въпросите за авторството придобиват още по-голяма тежест, тъй като изкуствено създадените изображения и видеа стават почти неразличими от човешкия труд. Случаят с „Момичето с напалм“ напомня, че историята и официалните архиви често са оформени от властта, а не от самата перспектива на събитията, и дори най-емблематичните истории заслужават да бъдат преразгледани.

Ким Фук оцелява, въпреки тежките изгаряния и близкия до смъртта ѝ случай.

След войната комунистическият режим се опитва да използва образа ѝ за пропагандни цели. През 1992 г. Ким Фук успява да избяга със съпруга си: по време на полет от Куба до Русия те слизат при междинно кацане в Канада, където получават политическо убежище.

През 1997 г. тя получава канадско гражданство и основава фондацията „Ким Фук“, която помага на деца, преживели травми от войни. През 2019 г. 55-годишната Ким Фук е удостоена с Дрезденската награда за мир.

Стрингър е термин, използван във фотожурналистиката и медиите за свободен фотограф или репортер, който не е на щат в конкретна медийна организация, а предоставя материали на различни издания или агенции срещу заплащане.