На втория ден от новата година българите празнуват деня на свети Силвестър. Този празник е известен още и като Карамановден.

На този ден православната църква чества родения в Рим св. Силвестър. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом.

Веднъж, градоначалникът го повикал да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и смърт, ако не изпълни заповедта. Св. Силвестър предвидил близката смърт на користолюбивия и жесток управител и му отговорил с евангелските слова от притчата за безумния богаташ: „Нощес ще ти поискат душата" (Лука 12:20) - и му заявил, че неговите заплахи няма да се сбъднат!

Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тъмница и да го оковат във вериги, но като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към полунощ умрял и Силвестър бил освободен от затвора. Светите му мощи почиват в построената от него гробница върху катакомбата „Св. Прискила" и неговата гробница е една от най-старите гробници на „Вечния град".

С името на св. Силвестър е свързано интересно предание. Магьосникът Замврий, който не бил привърженик на християнството, убива вол, прошепвайки му името на някакъв бог. Св. Силвестър разбира за това и кара магьосника да спаси животното, тъй като само Бог има право да дарява и отнема живот. Замврий на успява да спаси вола, но уповавайки се на своята вяра Силвестър връща живота на животното. По тази причина той се счита за покровител на животните и най-вече на воловете.

На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на свети Силвестър освен Карамановден се нарича още и Волски празник. Свързан е бил с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има определено очистителен характер.

През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

Днес имен ден имат Силвестър, Силвия („силва" е „гора" - сила и свежест), Горан и Горица.