В последните близо 50 години от живота си актрисата се посвети изцяло на грижата за животни. Легендата на световното кино Брижит Бардо си отиде на 91-годишна възраст. В сърцето й, обаче, винаги ще остане България, в която тя избра да създаде Парка за реадаптация на "танцуващи" мечки. Паркът е създаден съвместно от актрисата, и фондация "Четири лапи" и бе открит през 2004 г., като най-големият за танцуващи мечки в Европа.

Името му идва от желанието на създателите му да прекратят зверската балканска традиция малки мечета да бъдат принуждавани да "танцуват" години наред, а собствениците им по този начин да просят пари.

За да бъде обучено мечето да "танцува", то е принуждавано да ходи с голи лапи върху жарава, с огромна халка за чувствителният им на болка нос; а за да бъде подчинено, ноктите на лапите му се изтръгват до дъно, което е изключително болезнено и може да бъде сравнено с отрязване на цялата лапа. Докато собственикът му свири на гъдулка, а мечето изгаря почти живо на жаравата, от болката то запаметява тази картина, и занапред цял живот щом чуе гъдулка, си припомня болката от жаравата, и започва да подскача.



Паркът е разположен на площ от 12 хектара в Южна Рила на надморска височина 1345 м. и цели връщането към естествен начин на живот и пълно реадаптиране на танцуващите мечки. Паркът е изграден със средства на фондациите "Четири лапи" и "Брижит Бардо" и община Белица и с помощта на експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. За мечките са обособени сектори с бърлоги, водни басейни за къпане и други удобства. Част на парка е открита на 17 ноември 2000 г. в местността Адрианов чарк край Белица, а през 2002 г. започва разширението на парка за т.нар. танцуващи мечки.

Понастоящем той е дом на вече 17 мечки, пострадали от човешка намеса – включително животни, отглеждани в плен или при неподходящи условия и има достатъчно място, за да посрещне нови жители. Разположен между Южна Рила и Пирин с удивителна естествена природа от 12 декара иглолистна и широколистна гора, защитеното убежище е истински рай за мечките. Първоначалната мисия на парка е да предостави сигурно убежище на всички „танцуващи“ мечки в България, както и на няколко животни, спасени от Сърбия и Албания. Жестоката практика на използване на мечки за забавление продължава до 2007 г., когато организацията Четири лапи успешно спасява последната от тях – символичен край на една болезнена епоха. Оттогава, паркът е дал шанс за достоен живот на мечки от различни балкански държави.

Паркът приема и посетители, с изключение на зимата, когато животните заспиват зимен сън. Често живели в мазета, на цимент и в ужасяващи условия, животните са толкова изтерзани, че почти никога не могат да заспят естествения си зимен сън. Екипът на Парка, обаче, измисля различни начини да стимулира двигателната активност и естествените инстинкти на мечките, затова когато една измъчена от предишния си живот мечка заспи зимен сън, в Парка настава празник.

Всички мечки ежегодно подлежат на специализирани медицински прегледи, като за целта пристигат висококвалифицирани експерти от различни държави. I