Въпреки съпротивата на България и още няколко държави, квалифицирано мнозинство от страните членки на Европейския съюз подкрепи дерегулацията на генетично модифицирани растения, произведени с помощта на т.нар. нови геномни техники (НГТ). Решението беше взето по време на заседание на Комитета на постоянните представители (COREPER) в Брюксел, съобщава Actualno.com

България гласува „против“ заедно с Австрия, Белгия, Хърватия, Германия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения. Същата група държави и през декември 2023 г. отказа да подкрепи дерегулирането на новите ГМО. Тогава Полша също беше сред противниците, но впоследствие промени позицията си и премина в лагера на страните „за“, което осигури необходимото мнозинство за проекта на Европейската комисия.

От сдружение „Агролинк“ определиха дерегулацията като „подарък за корпорациите“. Според организацията решението ще позволи неизпитани и немаркирани генетично модифицирани растения да навлизат в околната среда и хранителната верига, с риск за хората и природата. Д-р инж. Светла Николова от сдружението заяви, че с този ход правителствата застават на страната на мултинационалните биотехнологични компании за сметка на фермерите, потребителите и околната среда, и призова Европейския парламент да отхвърли предложението.

От 2023 г. насам в ЕС се обсъждат планове за облекчаване на режима за растения, създадени чрез нови геномни техники. Целта е по-голямата част от тях да бъдат освободени от действащите изисквания за ГМО, включително задължително етикетиране, проследимост и оценка на риска. Според критиците това ще отвори път и за патентоване на семена, което ще постави достъпа до тях под контрола на големи корпорации.

Следващата стъпка е гласуване в Европейския парламент през януари. Междувременно през декември бяха представени и други предложения, които предвиждат допълнително отслабване на регулациите, включително за генетично модифицирани микроорганизми, използвани във ферментационни процеси.

От Европейската комисия посочват, че новите инструменти за генно редактиране позволяват целенасочени промени в генома на растенията, които могат да повишат устойчивостта им към болести и екстремни климатични условия. В началото на декември ЕК и държавите членки постигнаха споразумение за рамка за използването на тези техники, като Европейският съвет и Европейският парламент обявиха, че са се договорили за набор от правила за бъдещата законодателна уредба.