Сърбите масово обменят националната си валута за евро, подхранвани от опасения за предстоящи санкции, съобщават медиите в западната ни съседка, цитирани от bTV. През последните дни еврото трудно се намира в обменните бюра, като често се налага да бъде заявявано предварително.

Вълната от паника започна преди около десет дни, след като президентът на Сърбия Александър Вучич предупреди, че американските санкции срещу сръбската петролна компания NIS могат да засегнат и банки, които работят с нея, както и дори Централната банка на страната.

Допълнително напрежение внесе и лекото поевтиняване на динара спрямо еврото след години на почти фиксиран курс. „Движението, което видяхме през декември, е най-голямото за тази година, а вероятно и за по-дълъг период“, коментира Борислав Бруич от Асоциацията на обменните бюра в Сърбия.

В опит да овладее ситуацията Националната банка на Сърбия въведе временна мярка от 16 декември, с която забрани на обменните бюра да начисляват комисиони при продажба на евро на граждани. Целта е курсът да не премине границата от 120 динара за евро, определяна като „психологически праг“.

От Централната банка уверяват, че паниката няма реални икономически основания и е резултат от медийни публикации и социални мрежи. Пред „Дойче веле“ банкерът Владимир Васич заяви, че няма икономически причини за подобни страхове, но информацията около NIS е създала усещане за предстояща криза.

Експерти посочват, че реакцията на гражданите не е изненадваща на фона на спомена за хиперинфлацията от 90-те години. „Това преживяване трайно е оформило недоверието към динара и институциите“, коментира Иван Станоевич, асистент по политическа икономия във Факултета по политически науки в Белград.

Американските санкции срещу NIS, в която Русия притежава мажоритарен дял от 56,15%, влязоха в сила на 9 октомври. Сърбия държи 29,87% от компанията. Президентът Вучич обяви, че очаква „важни новини“ по темата до началото на следващата седмица и определи 15 януари като „ден Х“ за решаване на кризата.