В новия епизод на поредицата „Уменията на 21-ви век” на Лидл България експертът Петър Петров, който изучава и естествения, и изкуствения интелект, разказва как машините вече не просто „изчисляват“, а мислят по свои начини. И как задачата на човека днес е да ги разбере, за да ги използва разумно в своя полза.
Аз vs. AI
Как работи човешкият мозък и защо изкуственият интелект се опитва да го копира?
Във видеото ще чуеш защо AI е моделиран по подобие на нашата нервна система, как се самообучава и колко по-бързо се развива от човека. Ако ние се учим чрез опит и грешка, той се учи чрез милиарди данни само за секунди, има достъп до безкрайна памет, не забравя, не се разсейва и не се уморява. Разликата обаче не е само в скоростта и капацитета, но и в емоциите – в това, че ние ги имаме, а той, поне засега – не. Петров обяснява защо изкуственият интелект може да пише, рисува, анализира и дори да подражава на човека, но не може да „чувства“. Точно затова неговият потенциал е едновременно вдъхновяващ и плашещ.
В какво ни превъзхожда и къде изостава?
В света на автономните коли, генеративните системи и самообучаващите се модели, AI категорично ни изпреварва по скорост, обем и прецизност. И все пак, дори най-съвършеният алгоритъм може да се „спъне“ в нещо лесно. Във видеото ще видиш реален пример за задача, с която AI не можа да се справи, но за човек изглежда елементарна.
Когато машината започне да „чувства“
Колко далеч сме от момента, в който изкуственият интелект ще има емоции? Може ли една система да изпитва любов, вина или страх? Петров е категоричен, че отговорът е „все още не”. Епизодът повдига тези въпроси сериозно – не като научна фантастика, а като реален сценарий, в който все повече хора споделят своите мисли, тайни и чувства с чатботове, а някои дори се влюбват в тях. Опасността е в това колко лесно можем да се привържем към чувството, което инструментите създават – усещане, което може да прилича на емпатия, приятелство, любов или връзка, но не е.
От ползите до тъмните страни
Изкуственият интелект е създаден от човека по негов „образ и подобие”. Затова не е изненада, че може да прави (почти) всичко, на което хората са способни. Точно затова епизодът „AI: непредвидимият ум“ от „Уменията на 21-ви век“ е задължителен, защото показва как знанието за изкуствения интелект вече не е привилегия на IT експертите, а новата обща грамотност на бъдещето. Ето няколко примера за ползите (и заплахите) в различни области.
• Бизнес: редица компании вече използват AI за оптимизация на процеси, автоматизация и анализ на данни, което им позволява да растат на глобални пазари, да съкращават разходи и да развиват нови продукти. Отвъд това обаче остават много умения, ключови за бизнеса – критично мислене, креативност, интуиция, които са запазена територия на човека и ще са нужни все повече.
• Образование и „халюцинация”: AI превежда учебни материали, адаптира тестове, пише домашни, решава задачи и дори преподава. Различни платформи използват технологията, за да експериментират с персонализирано обучение, което следи темпото на ученика. Често обаче използващите AI се предоверяват и надценяват способностите му, защото AI може да звучи убедително, но греши.
• Наука: алгоритмите имат способността много по-бързо да откриват нови лекарства, материали и формули, които иначе биха отнели десетилетия изчисления. Реален обаче остава рискът от грешки и изкривявания в данните.
• Здравеопазване: все повече болници използват алгоритми за анализ на изследвания и образна диагностика, а за някои разработки се твърди, че откриват ранни стадии на различни заболявания по-бързо от лекарите. От тъмната страна застават етичните дилеми и отговорността: напр. кой е виновен, когато автономна система причини вреда?
• Творчески индустрии: от музика и дизайн до реклама и кино, AI се използва от творците, помагайки им да експериментират и да създават по-бързо и по-бюджетно. Основната критика спрямо AI e, че използва милиарди произведения на изкуството без разрешение (и компенсация) на авторите им, за да „захрани” алгоритмите си с данни, а създадените от AI творчески произведения нямат ясна правна рамка.
• Помощ за хора с увреждания: AI-гласови и визуални технологии вече са достъпни и на български език, подпомагайки хора със зрителни затруднения. От другата страна стои проблемът с уязвимостта на данните – колкото повече AI знае за нас, толкова по-голям е рискът от злоупотреба.
• Нови професии и загуба на работни места: „Prompt Engineer“, „AI Ethicist“, „Data Curator“ – това са реални работни позиции, които се раждат в момента, а в същото време други неактуални професии изчезват. В глобален мащаб се предвижда автоматизация на милиони позиции за сметка на чатботове, които заместват човешкия труд.
Като добавим и проблема с дезинформацията, фалшивите новини и т.н. deepfake манипулации, недобросъвестното използване на изкуствен интелект може да се превърне в заплаха за демокрацията и обществото като цяло. В новия епизод на „Уменията на 21-век” Петър Петров засяга и важната тема за липсата на емоционална преценка от страна нa AI, психологическите ефекти от пристрастяването и рисковете от емоционална привързаност. Все повече хора „говорят“ с AI като с приятел или терапевт. Изследване от 2025 г. показа, че потребители на чатботове с емоционална симулация развиват зависимост от одобрението на машината, а „AI гаджетата“ вече са реалност. Над 10 милиона души по света използват приложения за „романтични“ връзки с чатботове.
А сега накъде? Или защо си струва да гледаш
Най-трудното нещо в ерата на изкуствения интелект не е да наваксаме огромната когнитивна пропаст как да го използваме, за да живеем по-добре. Може би дори по-голямото предизвикателство е да продължаваме – днес повече от всякога – да развиваме естествения интелект. Нашия човешки ум, съвест, морал и чувствителност. Ако темата те вълнува, виж целия разговор с Петър Петров в YouTube канала на Lidl Bulgaria: „AI: непредвидимият ум | Умeнията на 21-ви век“.
За видеокаста „Уменията на 21-век”:
Образователният видеокаст „Уменията на 21-ви век“ е продължение на успешната вътрешна програма за обучения в лични, социални и граждански умения, която се провежда сред служителите на Lidl. Той осигурява платформа за разговор по важни за личностното развитие и израстване теми. Водещи на видеокаста са двама експерти от HR екипа на Lidl – Александрина Николова и Александър Стоичков. В разговори със специалисти в различни области те обсъждат актуални теми като медийна грамотност, изграждане на личен бранд в социалните мрежи, асертивна комуникация, поставяне и постигане на лични цели, баланс между работа и личен живот и много други.
За госта:
Петър Петров е експерт по изкуствен интелект (AI), директор Изкуствен интелект на Eleven Ventures и съосновател на компанията за AI автоматизация Big Bongo. Създател на консултантската компания AI: Soul and Silicon, която специализира в сферата. Учил е финанси и невропсихология в Ню Йорк, което запалва интереса му към естествения, а по-късно – и към изкуствения интелект. Мисията му е да запознае широката публика с концепцията за изкуствен интелект и на достъпен език да говори за промените, които ще настъпят в близките години. Автор на книгата „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
За Лидл България:
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 142 магазина в 60 града и над 4000 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели, наложиха Lidl в България като смарт дискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.






Новини - теми

Родители недоволстват от промените в коледните ваканции на европейските училища
Паника в Сърбия: Гражданите масово обменят динари за евро заради страх от санкции
Агресивно домашно куче вилнее из вилна зона във Варна, няколко нахапани за месеци
Куишинг: Трима варненци са задържани и обвинени за източване на сметки с нов вид измама
От септември 2026 г. стартират директни полети от Варна до Рим
Приемането на еврото създаде спънки с билетчето за Зоопарк Варна
Варненци отново излязоха на протестно шествие срещу бюджета (снимки)
Двама души с шанс за нов живот: Близките на починала 22-годишна жена дариха органите ѝ
Съдът отмени избора на Весела Лечева за председател на БОК
bTV: Твърденията, че Мария Цънцарова и Златимир Йочев са освободени, са неверни
AI: непредвидимият ум
Покривът на първото българско училище във Варненско все още чака ремонт
Варненска болница се похвали с най-модерния мамограф в страната
АЕЖ организира протест в подкрепа на Мария Цънцарова и Златимир Йочев
Андрей Чорбанов напуска парламентарната група на ИТН
Възможни са смущения в електрозахранването утре в центъра на Варна
Годишните награди на областния управител на Варна бяха връчени на церемония
Варна посреща Горан Брегович в първото издание на мултижанровия фестивал Varna Winter Fest
Планински спасители откриха труп на Витоша, докато издирват друг пострадал
Задържаха мъж за кражба на близо 3,3 млн. лв. от болница
Пуснаха от ареста обвинения за убийството на известен фотограф от Добричко




RSS Новини