Въпросът с България не е дали ще има българи в Конституцията, каза северномакедонският премиер.



Въпросът с България не е дали ще има българи в Конституцията. Те могат да бъдат там от утре и аз нямам проблем с това, проблемът е, че това не е краят, а ще започнат нови и нови условия и Македония ще се превърне в нов експеримент, след като е сменила името си два пъти, е сменила знамето си, документите си и е променила Конституцията си кой знае колко пъти. Европейският съюз изглежда не е подготвен да улесни този процес, преди всичко заради вътрешните си проблеми. Ако наистина никой няма проблем с нашата вековна идентичностна константа и с нашия роден македонски език, и няма да има повече двустранни вета, тогава най-малкото, което гражданите на тази страна заслужават, са нови заключения от Европейския съвет.

Това заяви премиерът на Северна Македония, предаде БГНЕС.

„Очакват ни сериозни предизвикателства. Имаме отворен въпрос с България, но изглежда, че няма събеседник от другата страна. Имаме желание да постигнем справедливо решение, но за всяко споразумение искам да знам, за разлика от моите предшественици в правителството, какво получават Македония и нейните граждани от всичко това. Искам да знам какво е точното бъдеще, което ще осигурим на нашия народ. Европейският съюз изглежда не е подготвен да улесни този процес, преди всичко заради вътрешните си проблеми. От друга страна, държавата е дала твърде много по пътя към ЕС, което остава нашата цел, но нека бъдем реалисти, че трябва да обърнем внимание предимно на домашното си, да осигурим бъдеще за всички граждани. Македонци, албанци, турци, роми, сърби, власи, бошняци и всички останали“, каза той на партиийния конгрес на ВМРО-ДПМНЕ в Кавардарци, на който бе преизбран за лидер.

„Няма да се преместим нито милиметър, до момента, докато не се спази последната буква и последният препинателен знак на споразуменията и на международното право, и това, което принадлежи на македонците от другата страна на границата в Пиринска Македония. И това е, ни по-малко, ни повече, последователно прилагане на всички предишни решения на Съда по правата на човека в Страсбург, в качеството и посоката на изпълнение на правата на македонската общност в нашия източен съсед. Това е първото“, допълни министър-председателят.

Според него в страната му не трябва да се допуска „ново предателство“.

„Затова, ако някога стигнем до решение, ще направим всичко, за да гарантираме, че нашата идентичност ще бъде запазена и че няма да има ново предателство от някой нов (Зоран) Заев или (Венко) Филипче. Мнозина ми казват, че един ден ще дойде СДСМ (Социалдемократическия съюз на Македония) и всичко ще се промени, ще приеме нова конституция и смяна на идентичността и всичко ще бъде наред, така че нека се борим сега, за да направим възможно най-доброто решение. СДСМ направи залагаше държавата за сметка на получаване на подкрепа от чужбина, за да дойде на власт. Затова вярвам, че Македония трябва да вземе решение, което ще предотврати бъдещи предателства и което ще очертае червените линии, но по начин, по който някой нов търговец от Горни Милановац или хирург от Дубай няма да може да ги пресече, държейки ръка на сърцето си, с кротка усмивка и подли и коварни намерения“, заяви северномакедонският премиер.

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички държави членки на ЕС. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него. Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи, постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.