За първи път от над двадесет години яйце на Фаберже се появява на търг (снимки)

За първи път от над двадесет години яйце на Фаберже се появява на търг с прогноза за над 26 млн.долара. Украсено с повече от 4000 диаманта и отварящо се, за да разкрие дървесни анемони, фино издълбани от бял кварц, Зимното яйце е сред най-пищните и артистично изобретателни от 50-те императорски яйца, изработени от Династията на Фаберже. То ще бъде предложено на търг в Лондон на 2 декември.

Фаберже – прочутата бижутерска къща в Санкт Петербург, известна със своите изключителни бижута и произведения на декоративното изкуство, е създала 50 императорски яйца между 1885 и 1916 г. Те са поръчвани от руските царе Александър III и Николай II като великденски подаръци за членовете на семейството си. От тези 50 яйца седем са изчезнали, някои от тях още преди Руската революция, а повечето се съхраняват в музеи и институции по целия свят – от Москва до Вирджиния. Това оставя едва седем в частни колекции.

Според експерта Кийрън Маккарти от Wartski част от тези яйца се намират в „свещени“ колекции, а реално достъпни за покупка са само три. „Те са изключително редки и всяка година стават още по-ценни“, казва Маккарти.

За първи път от над двадесет години едно от тези три яйца ще се появи на търг. Christie's прогнозира, че „Зимното яйце“ от 1913 г. може да достигне над 26 милиона долара.

Ако прогнозата се потвърди, продажбата ще постави нов рекорд за цена на яйце на Фаберже, надминавайки собствен рекорд, поставен от същото яйце през 2002 г.

Подарено от император Николай II на императрица Мария Фьодоровна на Великден 1913 г.: Зимното яйце

Блестящите кристалчета скреж върху стъклената повърхност на яйцето изглеждат толкова реалистични, че почти очакваш допирът им да бъде леден. То е поставено върху нещо, напомнящо парче лед – почти безформено, сякаш току-що извадено от замръзналата Нева, но въпреки това го държи нежно и сигурно. По този своеобразен леден сталагмит се стичат тънки сребристи струйки, сякаш всеки момент предстои размразяване.

Под замръзналите форми, които покриват прозрачната черупка, прозира намек за бяло. Яйцето се разтваря като медальон и разкрива тайната си: висяща кошничка, пълна с горски анемони. Първите цветя, които се появяват, когато снегът започне да се топи – знак, че дългата и сурова руска зима е към своя край, а пролетта е на прага.

Това е Зимното яйце, поръчано от император Николай II във фирмата на Фаберже и подарено на майка му – овдовялата императрица Мария Фьодоровна – на Великден 1913 г. Подаряването на яйце на Фаберже е семейна традиция на Романови, въведена от император Александър III. Той подарявал по едно на съпругата си, същата Мария Фьодоровна, всяка година от 1885 г. насетне. Николай продължава обичая след възкачването си през 1894 г. и го разширява, като подарява яйце и на съпругата си, императрица Александра, както и на овдовялата си майка.

Натискът върху Фаберже бил огромен

За Фаберже императорските великденски яйца били едновременно престижна поръчка и ежегодно предизвикателство. Работата по следващите започвала още в момента, в който поредните яйца били доставени. Желанието на император Николай за две яйца годишно естествено удвоявало творческия натиск върху Карл Фаберже и неговите екипи от бижутери, които трябвало да създават няколко напълно оригинални концепции – различни както една от друга, така и от всички предишни изделия.

Императорът не бил консултиран по никакъв въпрос, защото и самият той държал да бъде изненадан. Николай не знаел какво получава, докато яйцата не му били представени през Страстната седмица. Затова натискът върху Фаберже бил огромен. Ами ако подаръците не бъдат завършени навреме? Ами ако царят не одобри резултата? „Дните преди доставката бяха тревожни“, пише Франц Бирбаум, главният дизайнер на Фаберже. „Всички се притесняваха, че в последния момент може да се случи нещо с тези предмети.“

Зимното яйце от 1913 г. вероятно е било особено напрегнат проект, тъй като е изключително крехко и сложно като изработка. Негов автор е младата Алма Пихл – художничка без формално обучение като бижутер, но с впечатляващ усет към изяществото. Тя произхождала от финландско семейство бижутери, като няколко от роднините ѝ работели във филиалите на Фаберже в Санкт Петербург и Москва.

20-годишна Пихл започва работа във Фаберже

На 20-годишна възраст Пихл започва работа във Фаберже. Първоначалната ѝ задача е да рисува акварели в реален размер на завършените творения – така компанията води точен архив на всеки свой артикул. В свободното си време Алма скицира собствени идеи, а някои от тези пробни рисунки са забелязани от чичо ѝ, майстора Алберт Холмстрьом. Той осъзнава, че талантът ѝ е много по-голям от ролята на копист и я взема в собствената си работилница. Част от нейните бижутерски дизайни стигат до производство и се продават като изделия на Фаберже. Няколко години по-късно, когато Холмстрьом изработва Зимното яйце, той вече работи по модел, създаден от племенницата му.

Полученото яйце в много отношения представлява поразително отклонение от традицията. Повечето императорски яйца се опират на историята на изкуството – Фаберже създава рококо и неокласически яйца, барокови образци и яйца, вдъхновени от старата Московия. Някои са украсени с миниатюрни портрети на императорите или на членовете на династията. „Изненадите“ вътре често са художествени предмети в най-широкия смисъл: миниатюрно копие на Бронзовия конник, изящно изрисувани пейзажи с дворци или бижутерска скулптура в злато на любимата царска яхта „Щандарт“.

Материалите

Натуралистичният дизайн не е единственото забележително качество на това яйце. И подходът към материалите е необичаен – и по своему вечен. Планинският кристал, от който са изработени черупката и основата, не е най-пищният избор и вече е присъствал в предишни яйца, където е служил като своеобразна яйцевидна витрина. Но Зимното яйце е нещо друго. Тук прозрачният кварц е избран, защото в ръцете на истински майстори може да бъде превърнат в имитация на набраздено, „оснежено“ стъкло и на застинал, назъбен лед. Красивият материал се превръща в безценен благодарение на вложеното в него изкуство – онова неуловимо човешко докосване, което оживява дори камъка.

Разбира се, в яйцето има и много благородни метали и скъпоценни камъни – но те винаги служат на дизайна. Стичащата се разтопена вода върху скалистата основа е направена от платина, а блестящият ефект на целия ансамбъл се постига от внимателното разположение на миниатюрни диаманти, общо над 4000.

Изненадата вътре в яйцето е отделно произведение на изкуството, а също и подвиг на ботаническа мимикрия. Дървесните анемони са аранжирани неформално в плетена кошница, изработена от платина и инкрустирана с розови диаманти. Някои от ветроцветните – както са известни още дървесните анемони – са напълно разцъфнали, други са все още полузатворени. Бледите им венчелистчета са от бял кварц, а в центъра на всяка глава е демантоиден гранат, вграден в златна тичинка. Листата на златните стъбла са издълбани от бледозелен нефрит.

Императрицата вероятно е била истински поразена и очарована от своя великденски дар. Но съдбата ѝ отредила да го притежава едва няколко години. След абдикацията на Николай II през февруари 1917 г. голяма част от императорските яйца били прехвърлени за съхранение в Оръжейната палата на Кремъл от временното правителство. След Октомврийската революция Зимното яйце попаднало в ръцете на новата болшевишка власт.

Снимки от 20-те години показват намусени партийни функционери, строени зад маса, отрупана със скъпоценности и камъни – върху някои от тези кадри, сред блясъка на разграбеното великолепие, се вижда и Зимното яйце, като дребен детайл от една фантастична разпродажба.

И наистина – повечето от тези съкровища били пуснати за продажба. Зимното яйце станало част от множеството ценности, които младият съветски режим продал на „капиталистите“ – своите идеологически врагове – в отчаян опит да осигури конвертируема валута. Така яйцето попаднало при английски колекционер, който буквално го спасил от превратностите на бурния XX век. През следващите десетилетия то сменяло собствениците си няколко пъти, а по-късно било предложено на търг в Christie's – в Женева през 1994 г. и в Ню Йорк през 2002 г., като и двата пъти поставило световен рекорд за предмет на Фаберже.

ПРИЯТЕЛИ: 1.4 + 1.3	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook