В цялата страна има нефунциониращи, изоставени и с неясна собственост, но потенциално опасни речни бариери и корекции на реките, съобщава природозащитната организация WWF България. Повечето от тях са изградени преди 1989 г. Те варират от малки съоръжения като прагове и бентове, които могат да задържат вода и наноси, до неизползвани съоръжения за водохващане, воденици и малки водноелектрически централи.

Бариерите възпрепятстват миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им. С времето това може да унищожи цели рибни популации. Натрупването на застояла вода над бариерите често води и до натрупване на замърсители. В резултат страдат както речните екосистеми, така и местните общности, които губят възможности за препитание, риболов, отдих и устойчив туризъм. изтъкват от организацията.

Само по поречието на Лом бяха идентифицира над 40 речни бариери, повечето от които отдавна не носят полза, но вредят на реката и местните хора, като създават риск от наводнения и намаляват качеството на водата и рибните популации. Всички те попадат в защитени зони от европейската мрежа Натура 2000 или в защитени територии по смисъла на българското законодателство. Те нарушават природозащитните цели на съответните зони и територии, дефинирани от Министерството на околната среда и водите. Това сочи ново проучване на WWF, изготвено в рамките на проект за възстановяване на река Лом, финансиран по програма Open Rivers (Свободни реки).

„Все още срещаме разбирането, че щом едно съоръжение е изградено в миналото, то задължително е полезно и днес. Истината е, че част от тези речни корекции и бентове, построени през 70-те и 80-те години, не са поддържани и вече не изпълняват първоначалната си функция. Някои от тях дори създават риск – например, когато са полуразрушени, те променят посоката и силата на речното течение по непредсказуем начин и създават опасност от ерозия, увреждане на защитна инфраструктура (диги) и са предпоставка за сериозни наводнения. Съвременните разбирания за управление на реките показват, че връщането към по-естествено състояние на речното корито, когато реката има достатъчно място да се разлива при високи води и няма препятствия по пътя си, е по-безопасно и по-устойчиво както за хората, така и за природата.“ Това каза Стоян Михов, еколог и ръководител на програма „Води“ във WWF България.



Идентифицираните от WWF над 40 речни бариери се намират в областите Монтана и Видин. Те попадат в две защитени зони от Натура 2000 (защитени зони „Река Лом“ и „Западна Стара планина и Предбалкан“) и в защитена местност „Река Лом“. Съществуването им възпрепятства миграцията на защитени от закона рибни популации – като големия щипок и малката кротушка – и противоречи на заложената от българските институции цел на поддържане на свързаност на местообитанието на тези и други видове.

Голяма част от бариерите по Лом не изпълняват първоначалните си функции, а на места дори влошават проводимостта на реката и увеличават риска от наводнения. Премахването им – започвайки от устията към по-горните участъци, би имало бърз и осезаем положителен ефект върху биоразнообразието. По този начин ще се възстанови връзката с Дунав и ще се създадат условия за стабилност на рибните популации в цялото течение на реката, посочват от природозащитната организация.