В последните месеци зачестяват случаите на мечки, слезли в населените места. Това неизбежно води до страх и притеснения у хората. В някои случаи се стига и до щети върху селскостопанско имущество и домашни животни. Най-засегнати са населени места в областите Габрово, Ловеч и Смолян, алармират от WWF България.

„Една от основните причини мечките да слизат сред хората е липсата на достатъчно храна в гората. Между 70 и 90% от храната на мечките в България е растителна. Например тази пролет падна ранна слана и плодните дръвчета, с чийто плодове те се хранят, измръзнаха. Годината не е добра и за жълъдите - също част от тяхната диета. Очакваме и топла или нестабилна зима с променливи температури и е възможно мечките да не заспят зимен сън. Зимният сън при мечките не е задължителен, а е пестене на енергия, когато е много трудно да се намери храна. Ако времето е хубаво, те ще продължат да търсят храна. Мечките знаят, че в хранилките за сърни и диви прасета има царевица, а около селата има изхвърлени доста отпадъци, които са леснодостъпни“, каза Нада Тошева, ръководител на програма „Защитени видове“ във WWF България.

От природозащитната организация призовават хората, които забележат мечка, на първо място да подадат сигнал на 112 или към съответната Регионалната инспекция за околна среда (РИОСВ) или дирекция на национален парк

Наблюденията на мечки, включително чрез фотокапани, често създават впечатлението, че мечките са навсякъде и техният брой нараства, но всъщност не разполагаме с точни данни за общата им численост, напомня WWF. Популацията на мечките у нас се смята за сравнително стабилна - около 700-900 индивида, като преди развитието на съвременните технологични средства за наблюдение те са били много по-трудни за засичане. Точни данни ще бъдат получени след завършването на първия в България генетичен мониторинг следващата година, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда.

Човешката дейност продължава да оказва сериозно въздействие върху броя на мечките – миграционните коридори са прекъснати от инфраструктурни проекти и неустойчиви практики на земеползване; екстремните проявления на климата ограничават хранителните ресурси и затрудняват зимния им сън, а контактите с хора стават по-чести във връзка с търсенето на храна. Понякога конфликти с хора поради нападения над домашни животни или пчелини също водят до саморазправа с мечките, въпреки че мечката е строго защитен вид и убийството й е престъпление.

WWF напомня, че опазването на мечките не е просто наше законово задължение. Мечките са важни за хората и екологичния баланс. Хранейки се с диви плодове например, мечките разнасят семената им, а с това допринасят за богатството и генетичното разнообразие на растителните видове. През пролетта, когато храната все още е оскъдна, мечките се хранят и с умрели през зимата животни. Така те помагат за ограничаването на разпространението на опасни болести, включително африканска чума по свинете. Не на последно място, кафявата мечка е „чадърен“ вид. Това означава, че защитата ѝ косвено пази много други видове от същата екосистема. Най-просто казано − ако мечката е добре, другите видове в екосистемата също са добре.

В следващите няколко седмици предстои екипът на WWF да обходи на терен определените критични участъци от екологичния коридор в Искърското дефиле в търсене на следи от мечки и други едри бозайници, за да потвърди ползването и важността на коридора, с цел опазването му. Подготвя се и среща със заинтересованите страни и компетентните органи за представяне на стратегически план за действие.