Във Варна, както и в страната, няма официална статистика за броя на бездомните хора. В същото време централни градски части, и не само, все по-видимо се превръщат в място за временно или постоянно пребиваване на бездомници. Присъствието на живущи в подлези, градинки, подблокови пространства и други места не остава незабелязано от жителите и посетителите на града. Периодично в социалните мрежи се появяват истории за неприятни случки с хора, живеещи на улицата. Разказва се за ситуации с проявена вербална агресия в подлези и Морската градина, нощуващи мъже по детски площадки и други.

Оказва се, че не всички, които изглеждат бездомни, реално са такива. Някои имат дом или доходи. 90% от бездомниците отказват подслон и помощ, след като им бъдат предложени при проверка на място по сигнал, отбелязват от общинската дирекция „Социални дейности“ в отговор на поставени въпроси от Moreto.net.

Сред най-предпочитаните места за пребиваване от бездомните са подлезите. Централен подлез и пешеходните съоръжения при ЖП гарата се използват като постоянни места за нощувка. Групи хора разполагат спални чували, кашони и лични вещи, превръщайки обществените съоръжения в нещо, което повече наподобява временен лагер, отколкото пешеходна зона.

Минувачи споделят за нееднократни случаи на вербална агресия, а понякога и на заплахи, особено в тъмните часове на денонощието. В един от инцидентите в светлата част на денонощието жена е била подложена на открит словесна атака от друга жена с видими признаци на психическо разстройство или под влияние на наркотични вещества в района на Природонаучен музей. Намесата на случайни минувачи е предотвратила евентуално посегателство.

Майки с деца се оплакват, че не могат спокойно да използват детски площадки, тъй като сутрин намират оставени завивки, мръсотия и следи от нощуване. Такива случаи са регистрирани в района около училище „Димчо Дебелянов“.

Бездомници обитават изоставени обществени тоалетни, както и изоставени постройки около Математическата гимназия, както и на редица други места в града.

Някои често се самонастаняват в пустеещи имоти. Преди месеци стана ясно за случай, в който мъж се шири в държавен имот в Гръцката махала.

Проблемът не е само социален, а и институционален. По закон, полицията няма правомощия да отстрани бездомни лица, освен ако не нарушават обществения ред или не са извършили престъпление. Дори и когато става дума за лица в нетрезво състояние, отговорните органи нямат къде да ги настанят, след като изтрезвителното във Варна бе закрито. При хора с психични отклонения ситуацията също е сложна. Те се връщат отново на улицата след кратък престой в болнично заведение, ако изобщо се стигне до такъв.

Всичко това води до чувство на безсилие у гражданите, градската среда в центъра на Варна се влошава не само визуално, но и по отношение на усещането за сигурност.

През годината общинската дирекция „Социални дейности“ е обработила 19 сигнала, като за всеки от тях се отива на място и се предлага помощ. Сезират се съответните компетентни институции в зависимост от случая – Дирекция „Социално подпомагане“, МВР, Център за спешна медицинска помощ и други. В последствие се изготвят доклади за предприетите действия.

При случай на агресивни прояви от страна на бездомно лице се сезират органите на МВР или Общинска полиция.

Община Варна разполага с Комплекс за временно настаняване на бездомни лица и семейства с капацитет 100 места, като 50 места се насочват от Община Варна, за жители на Общината и 50 места се насочват от Дирекция „Социално подпомагане“ -Варна, за жители от други населени места.

Общинската политика по отношение на бездомните се базира на националното законодателство, като Община Варна поддържа Приют за временно настаняване на бездомни и социално слаби лица. В приюта се предоставят: подслон, храна, условия за лична хигиена и социално консултиране. Потребителите получават съдействие за медицинско лечение, при нужда издаване на решение на ТЕЛК; регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ и намиране на подходяща работа; уведомяване на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за насочване на потребителите към подходяща социална услуга от резидентен тип, тъй като престоят им в Приюта е за не повече от 6 месеца.