На 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и властта преминава в ръцете на Отечествения фронт, ръководен от Кимон Георгиев. Промяната става с решаващото участие на Червената армия, навлязла на българска територия. От този момент страната се откъсва от съюза с хитлеристка Германия и попада в сферата на влияние на Съветския съюз.
Събитията са последвани от вълна на насилие и масови репресии. В края на 1944 г. е създаден „Народният съд“, който осъжда на смърт 2730 души – министри, депутати, журналисти, кметове, свещеници, учители и представители на икономическия и обществения елит. Според различни оценки между 20 000 и 40 000 души губят живота си в този период.
Историческата оценка за 9 септември остава разделена. До 1989 г. датата официално се отбелязва като „социалистическа революция“, докато след демократичните промени тя все по-често се определя като „военен преврат“. За едни тя символизира край на капитализма и изграждане на социалистическо общество, а за други – ликвидиране на демокрацията, частната собственост и началото на десетилетия репресии.