Европейската интеграция е основен приоритет на правителството на Северна Македония, а 8 септември, когато държавата отбелязва Деня на независимостта, не е просто дата, а „копнежът ... за собствена, независима и суверенна държава, собствен дом и собствена валута, собствени институции, собствена академия, собствени университети, литература, култура”, заяви в словото си по повод държавния празник на Република Северна Македония премиерът на страната Християн Мицкоски.

Днес в Северна Македония отбелязват Деня на независимостта, а основното честване се проведе в сградата на националната филхармония в Скопие. На тържеството присъстваха президентът на страната Гордана Силяновска-Давкова, министри, депутати, представители на вероизповеданията и на дипломатическия корпус.

„Гласът (на референдума) на 8 септември означаваше завършване на независимостта, но това е и гласът на Илинденския народ, гласът на АСНОМ-ския народ, гласът на героите от Кресна и Разловци, на възрожденците, на бунтовниците, викът на борците от Крушево, почеркът на (Георги) Пулевски, (Кръсте) Мисирков, борбата на (братя) Миладинови - на всички онези, които със своя дух, със своята визия и енергия за родината си, дадоха всичко, а не поискаха нищо в замяна. Нека не забравяме ролята на историческата ВМРО, която тя изигра в създаването на македонската държава. Като премиер, аз и всички останали имаме задължението да се поклоним пред тези, които говориха за независимост, но и пред тези, които споделяха надеждата и копнежа за собствена страна, които изпълниха улиците и разпалиха огъня за Македония в условия и времена, когато имаше такива, които говореха за федерации, за химни на Югославия, когато за всички беше ясно, че тази страна се разпада”, посочи Мицкоски.

На 8 септември 1991 г. в страната, част от някогашната Социалистическа федеративна република Югославия, се провежда референдум с въпрос „Дали сте за суверенна и независима държава Македония с право да влезе в бъдещ съюз на суверенните държави на Югославия?“, на който повече от 96 процента от гражданите отговарят положително. Референдумът на практика е стъпката към обявяване на независимата държава.

В словото си на днешното отбелязване на Деня на независимостта Мицкоски посочи, че основният приоритет на правителството във вътрешен план е преодоляването на ниската раждаемост, а във външнополитически план - европейската интеграция, и че очаква предложението на опозицията за формулиране на т.нар. червени линии „по въпроса с източния съсед”.

„С нетърпение очаквам това предложение, за да видя какво ще бъде. Очаквам го с нетърпение, от същите тези, които приеха декларация да не променят името, а след това го промениха. От тези, които викаха, че няма (да приемат) ултиматуми, а след това приеха френското предложение. От тези, които казаха „хайде да направим референдум“ и след това не признаха резултатите от него. Да видим какви са тези червени линии, чийто цвят ще бъде по-блед от най-белия цвят, защото не може едновременно да се говори за червени линии и да се казва „всичко, поставено на масата, трябва да се приеме безусловно“. Но ви казвам, бъдете сигурни, докато съм министър-председател, няма да има игри с подобни проблеми. Страната ще бъде сигурна. Нашият приоритет е европейската интеграция. Той е и ще остане, но този път повече не трябва да бъде срамен. Той трябва да бъде достоен, трябва да бъде път, по който ще бъдем равни с всички останали европейски народи, а не унижени и засрамени, както за съжаление всички ние се чувстваме днес”, заяви Мицкоски.

В поздравлението си за Деня на независимостта президентът на страната Гордана Силяновска-Давкова също акцентира върху евроинтеграцията на Северна Македония.

„Днес, 34 години по-късно, в свят, основан на сила, а не на закон, ние все още водим битка за суверенна, равноправна, модерна, стандартна, европейска, правова държава, член на Европейския съюз. През последните три десетилетия се сблъскахме с множество вътрешни разделения и кризи, външен натиск и предизвикателства, отстъпки и компромиси, несъвместими с решението на референдума от 1991 г. и дори с международното и националното право. За съжаление, политиката ни учи, че несправедливостите не се премахват с един щрих на перото, а с упорита вътрешна и международна борба, с правни спорове и внимателни политически дейности, с мъчително изграждане на приятелски съюзи, не с безразсъдни и прибързани действия, с вътрешно единство, не с разделения, със самоуважение, но и с взаимно уважение”, написа Силяновска в профила си във Фейсбук.

„Държавата все повече се превръща в собственост на малцина и все по-малко на гражданите. Държавата е заплашена да изостави десетилетната мечта за (евро)интеграция, (изправена е пред) масова емиграция и икономическо опустошение“, каза във видеообръщението си председателят на опозиционната СДСМ Венко Филипче, добавяйки, че държавата „не е собственост на партиите, нито на правителството“, а на гражданите. По думите му „заплахата не е от оръжия, а от корупция, от несправедливост, от дискриминация, от бедност“.

Той подчерта, че следващата цел на Северна Македония е членство в Европейския съюз.

„Днес сме на една крачка от Европа. Трябва да направим тази крачка сами, но заедно и обединени. Защото вярвам, че в крайна сметка всички искаме едно и също нещо - сигурно бъдеще за тази страна и нашите деца“, казва Филипче в поздравителното си послание.

Северна Македония посреща държавния си празник на практика в неофициална, но стартирала предизборна кампания за местните избори, които ще се проведат през октомври.

На 25 януари 1991 г., първият многопартиен парламент в Скопие приема Декларация за независимост, с което започва и процесът за обявяване на независимостта на бившата югославска република, който включва референдума на 8 септември същата година.

При избирателна активност от 75,7 процента повече от 96 на сто от гражданите, които гласуват на референдума, отговарят положително на въпроса: „Дали сте за суверенна и независима държава Македония с право да влезе в бъдещ съюз на суверенните държави на Югославия?“.

С решение на парламента на страната от 17 ноември 1991 г. е обявена независимостта на страната и започва процесът на отделяне от СФРЮ.

България е първата страна, която на 15 януари 1992 г. признава новата държава под конституционното й име - Република Македония.