От първи септември започва Новата църковна година - отбелязваме Симеоновден. В много краища на страната денят се смята за начало на новата година - 1 септември, когато започват есенната оран и сеитба.

Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета, си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха ѝ и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.

Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.

Обичаите повеляват сутринта жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. На някои места в България на този ден пред каруца се коли петел за курбан на св. Симеон. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата.

Имен ден имат: Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника, Мончо.