Преди по-малко от век Варна се оказва от особено значение за промишлеността. Тя привлича стотици производители с промишлените изложби, които започват да се провеждат от лятото на 1932 година.

Първата промишлена експозиция във Варна е представена официално на 24 юли, а за началото на мащабната инициатива разказва напоително брой на Варненски общински вестник, представен в дигиталната колекция на Регионална библиотека "Пенчо Славейков", научи Moreto.net.

На тържественото откриване присъстват хиляди граждани и гости на курорта. Те са нетърпеливи да разгледат павилионите, с които представят продукцията си над 100 изложители. Изделията са презентирани на няколко етажа в сградата на Търговското училище.

Първата изложба, а и тези след нея до 1934 година, се организират от Лигата на курорта Варна. След това топката поема Варненската търговско-индустриална камара.

През 1932 г.няма нито един участник чужденец сред изложителите. Павилионите са разположени на 1200 квадрата. През 1935-та броят на изложителите вече е 12 пъти по-голям и е 1200, разполагащи се върху 4500 квадрата. През 1936-та се появяват двама чужденци, а през 1938 г. броят им е 95 при 492 българи на площ почти 5500 квадрата. Това показват цифрите в научната статия на преподавателя на ВСУ Даниела Попова, представена в издание на Съюза на учените-Варна от 2024 г.

Според цифрите в материала през 1932 година на изложението са сключени сделки за 900 хил. лева, а посетителите са 24 хил. като 4 хил. от тях са чужденци. През 1939 г. приходите от сделки са 8 млн. лева, а посетителите са близо 140 хил, от които над 4600 чужденци. По-мащабните сделки са с килими, мебели, розово масло, кожени изделия, домакински потреби, зърнени храни, тютюни, бижутерия, текстилни артикули, вина и индустриални продукти. По-сериозните покупки от чуждестранните изложители са свързани с индустриални машини, земеделски машини, автомобили, електрически материали, радиоапарати, оръжия, велосипеди и машинни потреби.

На тържественото откриване на първата изложба присъстват ред официални лица. Кметът на града Асен Брусев произнася реч:

„От името на Варненското гражданство и общинската управа имам честа да Ви поздравя по случай откриването на първата в града ни индустриална изложба. Индустриалната изложба е плод на българския ум и честния български труд. С нея се слага за разрешение капиталният въпрос – ще бъде ли България земеделска страна или ще трябва да се обърне поглед и към индустрията.“

Пред множеството се изправя и председателят на Лигата за курорта Варна Цани Калянджиев. Той изтъква, че промишленият труд в периода на Освобождението се проявява с дребни производства под формата на домашна индустрия и занаятчийство. Постепенно населението започва да се насочва към градовете, където се развива и производството. Организират се първите еснафски сдружения.

Не след дълго започва да се прокрадва идеята за едра индустрия, след натрупването на първите капитали от чарковите работилници. Те служат за индустриализиране на занаятчийското производство. Така първи стъпки в едрото производство до Освобождението правят текстилна фабрика в Карлово, Сливенската държавна фабрика за шаяци за турската армия, а също и Пирдопското дружество за хавлии.

За да се развива националната индустрия, след като България е свободна, се прокарват и нови закони. Внасянето на материали за фабриките става безмитно, сключват се търговски договори с други държави с цел специфични мита и други.

„Бурното развитие на фабричната индустрия от Освобождението до откриването на първата промишлена изложба е причина Лигата на курорта Варна да предприеме действия за осъществяване на промишленото изложение и да създаде условия за популяризиране на занаятчийското производство и курортното дело на града. Рекламата и познавателната кампания на родното производство, занаятчийството и кооперациите са основна цел за организирането и провеждането на това мероприятие“, пише в своята статия Попова.

Промишлените изложби във Варна през годините

В годините промишлените изложби във Варна търпят промени и развитие. Мостреният панаир цели да покаже стопанската мощ на националното ни производство и да се даде възможност за сключване на сделки. Да се използва притокът на туристи и да се засили стопанският туризъм.

Прибягва се до различни стимули за повишаване на посещаемостта като 50% намаление за пътуване по БДЖ за изложители и посетители, които при тръгване за Варна ползват цял билет, а при връщането пътуват безплатно със същия билет. Условието е да покажат уверения от управлението на изложбата, заверени от гара Варна. Стоките и мострите също се връщат безплатно като товари, когато пристигат във Варна като предназначени за изложбата.

През годините изложението се развива. До морето се построяват три специални изложбени палати с модерни щандове. 70% от площта на новите палати е заета от чуждестранно производство.

Изложбените палати по размери, архитектура и стил се конкурират с тези от най-известните международни изложби. Изграждането им е част от общ конструктивен план от 10 000 кв.м. Идеята е след завършването му да се съсредоточават на едно място всички отдели на изложбата. Предвидени са специални места за строежа на отделни павилиони за чуждите страни. Височината под тавана на новите изложбени палати е 8.50 м. Залите имат големи прозорци, които са на височина 5.50 м. Електрическата инсталация, водопроводната и канализационната са изработени по най-модерен начин. Вътрешното съдържание на международната изложба намира израз в ежегодното нарастване на търговския интерес, разказва в статията си Попова.

През 1936 година изложбата е приета за член на Съюза на международните панаири в Милано. Така добива международен характер, а името й от Мострена изложба става Международна изложба – Варна.

Изложителите се ползват от специални привилегии като безплатни места за павилиони и щандове. Освободени са от общинско афишно право и разходи за електрическо осветление.

Изложбите се посещават често от Царя и Царицата, както и от българските министри.