Човешката версия на HAR123 се държи различно от тази при шимпанзетата, което вероятно ни дава по-голяма гъвкавост в мисленето и ученето. Откритието може също да помогне на изследователите да разберат основите на някои състояния, свързани с мозъка, включително аутизъм.
HAR123 стимулира развитието на невронни прогениторни клетки – предшествениците на невроните и глиалните клетки – и влияе върху съотношението между тях. По този начин той подпомага когнитивната гъвкавост, способността на човека да адаптира знанията си и да се учи по различни начини.
Проучването показва, че човешката версия на HAR123 упражнява различни молекулярни и клетъчни ефекти в сравнение с тази на шимпанзето, което дава ново обяснение за еволюционните промени в човешкия мозък.
Необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере по-пълно как HAR123 влияе върху мозъчните функции и дали наистина придава уникални човешки черти.
Проучването е публикувано онлайн в Science Advances и е ръководено от проф. Майлс Уилкинсън и доц. Кун Тан от Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего.