След руската инвазия в Украйна през 2022 г. свободно плаващи мини, идващи от театъра на бойните действия, създадоха заплаха за корабоплаването в Черно море. Поради това миналата година съюзничките в НАТО от региона – Румъния, България и Турция, създадоха съвместна противоминна група (MCM Black Sea).
„Този проект през следващите години ще трябва да бъде разширен в патрулен проект. Ще обсъдим това в близко бъдеще с нашите съюзници“, каза Мощяну.
„Черно море ще продължи да бъде бойно поле за Русия. Ние трябва да го възпрем и да защитим нашите интереси, които включват енергийна инфраструктура, морска търговия и свобода на корабоплаването. Това са нашите цели и те ще бъдат защитени“, заяви румънският министър на отбраната.
Румъния има 650-километрова сухопътна граница с Украйна и през войната на територията ѝ многократно са падали фрагменти от руски дронове. Мощяну съобщи и за „почти ежедневни“ опити за заглушаване на сигнала на мобилните телефони в Черно море, като посочи, че вероятно зад тях стои Русия. Руската страна редовно отхвърля тези обвинения.
Очаква се Румъния да стане най-големият производител на природен газ в ЕС и да се превърне в нетен износител на газ през 2027 г., след завършването на голям офшорен проект за добив.
Мощяну добави, че Румъния, която в момента се опитва да ограничи бюджетния си дефицит – най-високият в ЕС, вероятно няма да направи принос в новия финансов механизъм на НАТО „Списък с първостепенните нужди на Украйна“.
Румъния вече е дарила на Украйна противовъздушна батарея „Пейтриът“, участва в обучение на украински пилоти и е направила възможен износът на около 30 млн. тона украинско зърно през пристанище Констанца.
На въпрос за планираната среща на президентите на САЩ и Русия, Доналд Тръмп и Владимир Путин, утре в Аляска, Мощяну заяви: „Всички очакват спиране на огъня и след това договоряне на справедлив, траен мир с гаранции за сигурност за Украйна“.