България е втората най-силно засегната страна в ЕС от горски пожари за 2024 г.

2024 г. се превърна в най-горещата година в Европа от началото на системните наблюдения през 1940 г. По-високите температури и по-сухият климат, съчетани с по-чести засушавания и продължителни горещи вълни, създават изключително леснозапалими условия, особено в Южна и Централна Европа, предупреждава Европейската агенция за околна среда.

През тази година Португалия беше най-силно засегната от горски пожари в Европейския съюз, с повече от 450 кв. км унищожени гори – най-големият регистриран пожарен щет през 2024 г. България заема второ място с изгорели 310,9 кв. км гори, следвана от Испания с 186,5 кв. км.

През 2024 г. в България са регистрирани близо 600 горски пожара, които са засегнали около 83 000 декара гори. Това е значително увеличение спрямо 2023 г., когато са били опожарени около 30 000 декара. Основните причини за тези инциденти включват високи летни температури, безотговорно изхвърляне на фасове, стъклени бутилки и незаконно изгаряне на отпадъци.

През последните 15 години (2010–2024 г.) в България са регистрирани над 7 000 горски пожара, които са обхванали повече от 110 000 хектара (над 1,1 милиона декара) горски територии. Само през 2024 г. броят на пожарите достигна близо 600, като особено силно засегнати са районите на Родопите, Странджа, Пирин и Сакар.

Пожарите стават все по-интензивни и трудно контролируеми, а все по-често проникват и в защитени природни територии. Традиционно сезонът с най-голяма пожароопасност има два пика – пролетен и летен. В последно време обаче се наблюдава отклонение от тази норма, като значителен брой пожари възникват и в края на есента (ноември), както и през зимните месеци (декември, януари, февруари). Това потвърждава, че рискът от горски пожари е вече постоянен през цялата година.

Какво причинява горски пожари?

Европейската агенция по околна среда изчислява, че човешкото поведение и дейности , като небрежност и палеж, са пряко или косвено причина за 95% от горските пожари в Европа.

Основните причини за възникването на горски пожари в България са свързани с човешка дейност. Статистиката сочи, че 96% от пожарите са резултат от човешка намеса – преднамерена или поради небрежност. Открояват се причини като: палене на стърнища и растителни остатъци, изхвърляне на фасове, небрежно боравене с открит огън, наличие на технически неизправности и умишлен палеж, сочи доклад на WWF.

Едва в 2–4% от случаите горските пожари възникват по естествени причини, най-често вследствие на мълнии. С висока вероятност над 80% от пожарите започват извън горските територии и след това се разпространяват в тях. Особено в равнинните и хълмисти райони на България много пожари стартират от земеделски площи или пасища – например при изгаряне на стърнища, суха трева или други растителни остатъци, след което пламъците достигат и горските масиви.

Процентно разпределение на причините за пожари:

Небрежност – 69%

Умишлени действия – 21%

Естествени причини – 6%

Неизвестни – 4%

Щетите от горските пожари са сериозни както от екологична, така и от икономическа гледна точка. Преките загуби върху горските територии и инфраструктурата за периода 2010–2024 г. се оценяват на около 14,5 милиона евро. Тази сума не включва разходите по възстановяване на засегнатите площи, нито разходите за гасене, които се поемат от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, областните администрации, общините и доброволците. Реалните щети и загуби са значително по-големи от официално отчетените.

Косвените щети, свързани със загубата на екосистемни услуги, биоразнообразие и туристически ресурси, са трудни за измерване, но според експертни оценки надхвърлят 100 милиона лева годишно. Освен това пожари водят до загуби на реколти, загиват множество диви и селскостопански животни, нанасят се щети върху частна собственост и сгради, а най-тревожното – застрашават човешки животи. С настъпващите климатични промени мащабът и опустошенията от пожарите се очаква да нарастват, което увеличава рисковете за имуществото, здравето и живота на хората.

Анализите сочат, че липсва систематизирана и обобщена публична информация за пожарите в защитените територии и в зоните от екологичната мрежа „Натура 2000“. Въпреки това се смята, че броят на пожарите в националните паркове и природните резервати през последните 20–25 години е относително нисък в сравнение с горските пожари в територии, стопанисвани от държавни структури като горските служби, държавните предприятия и общините. Експертите на WWF обясняват това с факта, че старите гори са по-разнообразни по състав и структура, което им придава по-голяма устойчивост на природни бедствия. Освен това тези гори са по-труднодостъпни и обикновено разположени далеч от земеделски земи и населени места, откъдето се заражда над 80% от пожарите.

Как се възстановяват горите след пожари?

Горите, засегнати или унищожени от пожари, се възстановяват по два основни начина: естествено или чрез залесяване. Според закона у нас, ако в рамките на три години се установи, че естественото възобновяване е затруднено или невъзможно, се предприема изкуствено възстановяване чрез залесяване.

Средният разход за изкуствено възобновяване на 1 декар е между 1800 и 2000 лева.

Отговорност носи всеки от нас, затова те призоваваме:

• НЕ пали огън

• НЕ хвърляй фасове и кибритени клечки

• НЕ пускай пиратки, китайски фенери или фойерверки

• НЕ изхвърляй стъклени бутилки или предмети, защото могат да имат ефект на лупа и да възпламенят сухи треви.

• Припомняме и, че умишеното палене на стърнища и полета в България е незаконно!

ПРИЯТЕЛИ: 0.5 + 0.5	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook