За събитията между 9 и 11 август си спомня опълченецът от 4-та дружина Манол Георгиев:
„На 9 август се почнаха вече ужасните сражения между турци и българи. От гърмежите на топове и пушки бе се заглушило цялото пространство на Шипченския проход. Тук опълченците се сражаваха като разярени лъвове. Те гледаха напреде си неприятеля, когото отдавна очакваха, и стреляха с най-голяма бързина и охота. Боят от час на час се ожесточаваше. Турците постепенно настъпваха по долините и на втория ден, 10 август, се приближиха до самите позиции на опълченците, а от горната страна, откъм местността Бедек, турските колони настъпваха и застрашаваха да завземат пътя зад връх Св. Никола, който води към Габрово. След завземането на този път от неприятеля опълченците трябваше или да измрат до един, или решително да си пробият път, за да се избавят от пленение. Беше 11 август сутринта. Този ден като че ли предвещаваше нещо ужасно, нещо страшно за една от воюващите страни, само че не се знаеше за коя от двете страни ще бъде това предвещание…“