„Трудно е да се изучават витамините от група В изолирано“, казва гастроентерологът Джоел Мейсън – старши учен в Центъра за изследване на стареенето при хора към Министерството на земеделието на САЩ „Жан Майер“ (HNRCA) и професор в Училището по хранителни науки и политика „Джералд Дж. и Дороти Р. Фридман“, както и в Медицинския факултет на университета Тъфтс. „Четири от тези витамини от група В си сътрудничат като кофактори в много важни процеси в клетките – в това, което наричаме едновъглероден метаболизъм.“
Едновъглеродният метаболизъм е поредица от биохимични пътища, които позволяват прехвърлянето на едновъглеродни единици в клетките за основни процеси като синтез на ДНК, метаболизъм на аминокиселини и други. Именно ролята им във всички тези ключови биологични функции прави витамините от група В толкова важни – и същевременно затруднява разбирането на това как точно влияят положително (а понякога и отрицателно) на човешкото здраве.
Мейсън и двама други изследователи, посветили кариерата си на изучаването на един или повече от витамините от група В, обясняват какво знаем днес за това как пет от най-добре проучените витамини влияят на когнитивното и сърдечно-съдовото здраве.
Когнитивно здраве, витамин B12 и фолат
Една от най-активно изследваните теми, свързани с витамините от група В, е когнитивното здраве. До 75–80-годишна възраст около 40% от хората имат намалена способност да абсорбират витамин B12 от храната, казва Мейсън. Този дефицит уврежда нервите, особено в гръбначния стълб и мозъка, и може да повиши риска от деменция в напреднала възраст.
Дълго време се е смятало, че измерването на плазмените нива на витамин B12 е достатъчно за определяне на нуждата от добавки. Но според Мейсън много възрастни с нива в границите на „ниско-нормални“ всъщност развиват неврологични увреждания, свързани с дефицит на B12.
„Приносът на дефицита на витамин B12 към когнитивния спад и съдовите увреждания, които причиняват много от случаите на деменция, е силно подценен и често остава неразпознат“, казва Ъруин Х. Розенберг – почетен професор емеритус в университета „Жан Майер“ и бивш декан на Училището по хранителни науки и политика „Фридман“, както и преподавател по фармакология в Медицинския факултет.
„Свързаният с възрастта когнитивен спад не е само Алцхаймер“, казва Розенберг. „Обединихме много различни видове мозъчни увреждания под едно име и така пренебрегнахме важността на съдовото здраве – и по-широко казано, на храненето – за съхраняване на мозъчната функция.“
Патологията на болестта на Алцхаймер включва анормално натрупване на два протеина в мозъка – амилоид и тау – които се слепват и образуват плаки и сплитания, нарушаващи нормалната мозъчна функция. Но според Розенберг съдовите заболявания, включително микроваскуларните увреждания, свързани с дефицит на витамини от група В, са по-чести при когнитивен спад и деменция, отколкото натрупването на вредни протеини – въпреки че последното е основният фокус на изследванията и медикаментозното лечение.
Ако симптомите се дължат на дефицит на B12, лекарствата срещу амилоидни протеини няма да помогнат. Затова, казва той, е наложително да се провеждат изследвания, които да установят дали спадът в когнитивната функция е свързан с дефицит на B12.
„Стандартните тестове измерват общото количество витамин B12 в организма, но около 80% от него е неактивно“, отбелязва Пол Жак – старши учен в HNRCA и професор във „Фридман“.
За точна диагностика са нужни два допълнителни теста:
MMA тест, който измерва нивата на метилмалонова киселина – повишени стойности подсказват дефицит на B12, дори когато той е лек.
Тест за хомоцистеин – аминокиселина, чийто повишени нива могат да са резултат от дефицит на B12 или фолат. Ако и двата маркера са високи, най-вероятната причина е дефицит на B12.
При пациенти с когнитивни или неврологични проблеми трите теста могат да помогнат да се определи не само дали има дефицит, но и кой витамин липсва.
„За разлика от скъпите лекарства с антиамилоидни антитела, при които ефектите често са неясни, тук имаме доказателства, че когнитивният спад може да се забави, ако причината е дефицит на B12 или повишен хомоцистеин“, казва Розенберг. „Затова препоръчвам дори хора без анемия да бъдат изследвани – това може да е обратим фактор.“
Още преди 20 години проучвания като Framingham Heart Study показват връзка между висок хомоцистеин и мозъчна атрофия. По-нови изследвания като VITACOG и FACT показват, че добавките с витамини от група В могат да забавят свиването на мозъка и да подобрят когнитивната функция.
„Необходима е сериозна образователна кампания“, казва Розенберг. „Надяваме се да убедим кардиолози, невролози и интернисти да включват витамин B12 и хомоцистеин в оценката на когнитивни нарушения. Ефектите от витамини, които струват стотинки на ден, могат да бъдат значителни – особено в сравнение със скъпите лекарства, които получават повече внимание, но понякога са по-малко ефективни.“
„Има доказателства, че в ранен етап от когнитивния спад можем да забавим процеса, ако основната причина е дефицит на витамин B12.“ — Ъруин Х. Розенберг
B12 и деменция
Пол Жак и колегите му провеждат проучване с данни от около 2500 души на средна и напреднала възраст от Framingham Heart Study – всички без деменция през 90-те години и с архивирани тестове за B12, MMA и хомоцистеин за последните 20+ години.
„Рискът от деменция и късен стадий на Алцхаймер се увеличава след 75-годишна възраст, но патологичните промени може да започнат десетилетия по-рано“, казва Жак. „Ако открием връзка с B12, ще можем да предложим проста и евтина интервенция, която да започне навреме.“
Той също така разглежда ролята на фолата (B9), особено как високите му нива могат да повлияят на B12 и когнитивното здраве.
През 50-те години фолиевата киселина е използвана за лечение на анемия, но се установява, че тя може да маскира или влоши дефицит на B12. Хора с нисък B12 и висок фолат са по-склонни към когнитивни проблеми.
Съвременни изследвания показват, че фолиевата киселина може да не влияе върху общото количество B12, а само върху активната му форма – холоTC, която е ключова за транспорта и използването на витамина в клетките.
Сърдечни заболявания, холестерол и инсулт
Витамините от група В също се проучват като потенциални фактори за профилактика на сърдечни заболявания и инсулт, но засега ефектът им като клинично лечение остава ограничен.
В началото на 2000-те се установява, че рибофлавинът (B2) понижава кръвното налягане при хора с генотип MTHFR 677 TT, който влияе на метаболизма на фолата.
Витамините B6, B12 и фолат помагат за разграждането на хомоцистеина – повишените му нива се свързват с инфаркти, инсулти и деменция. Въпреки това клинични проучвания от 80-те години показват, че те не намаляват риска от инфаркт, макар да понижават леко риска от инсулт.
Ниацинът (B3) намалява „лошия“ LDL холестерол и повишава „добрия“ HDL, но изисква високи дози, които причиняват неприятно зачервяване. Затова рядко се използва, особено при наличието на по-добре поносими медикаменти.
Хронично възпаление и витамин B6
Една от най-обещаващите области е ролята на витамин B6 за намаляване на възпалението – основен фактор в развитието на множество хронични болести като сърдечни заболявания, диабет, артрит и деменция.
Проучвания върху животни и някои върху хора показват, че допълнителен прием на витамин B6 може да намали възпалението. Но, както предупреждава Мейсън, той трябва да се дава в прецизни фармацевтични дози и под лекарски контрол, защото във високи количества B6 може да бъде токсичен.