318 души са изправени пред съда за насилие срещу животни, неполагане на грижи и организиране на боеве с животни в периода 2019-2024 г. Данните са на Върховната касационна прокуратура, като статистиката за 2024 г. все още не е окончателна.

За този период са внесени 309 прокурорски акта, а с влязла в сила присъда са осъдени 262 лица. От тях 9 души са получили ефективно лишаване от свобода за жестокост и причиняване на смърт на животни. Останалите наказания включват условни присъди, пробация и глоби, като общият брой санкционирани е 274. Оправданите са между един и двама на година, с изключение на 2019 г., когато са били трима.

За престъпление по чл. 325б от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до 4 г. и глоба до 5000 лв., по чл. 325а от НК – до 6 г. затвор и глоба до 10 000 лв., а по чл. 325в от НК – лишаване от свобода до 3 години, пробация или глоба до 5000 лв.

Най-много са делата за причиняване на смърт и увреждания на гръбначни животни – 235 на брой, следвани от 71 случая на неполагане на грижи и три дела за организиране на боеве с животни.

Според прокуратурата, едно от предизвикателствата при тези случаи е, че жертвите на насилие са предимно бездомни животни, което затруднява събирането на доказателства и изготвянето на ветеринарно-медицински експертизи. От съществено значение за разследването е наличието на свидетели, които могат да предоставят точна информация за извършените деяния.

Наказанията за тези престъпления според Наказателния кодекс варират от пробация и глоби до 10 000 лв., до 6 години лишаване от свобода при най-тежките случаи.

"Една от особеностите при делата за насилие над животни е, че обект на престъплението най-често са безстопанствени и безпризорни животни, които трудно могат да бъдат установени, за да бъде изготвена съответната ветеринарно-медицинска експертиза и да се съберат други необходими доказателства. От съществено значение за разследването е и установяването на свидетели, които да предоставят конкретни сведения и точна информация относно обстоятелствата, свързани с упражненото насилие, мястото и времето на извършване на деянието, за да бъде идентифициран съответният извършител.", коментират от Върховната касационна прокуратура.