1502 г. – Исмаил I Сефевид става шах на Персия.

1542 г. – Испанският конкистадор Алваро де Вака достига град Асунсион.

1669 г. – Започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна (Италия) – загиват 20 000 души.

1702 г. – Излиза първият брой на английския Дейли кърънт – първият ежедневен вестник в света.

1780 г. – Руската императрица Екатерина II обявява неутралитет във войната между Англия и САЩ.

1801 г. – Императорът на Русия Павел I е нападнат от бивши офицери, принуден да подпише абдикация в полза на сина си Александър I и е убит.

1810 г. – Наполеон се жени за австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза.

1835 г. – В Габрово приключва строеж на часовникова кула.

1864 г. – По време на голямо наводнение в Шефилд (Англия) загиват 250 души.

1905 г. – Официално е открито Парижкото метро.

1907 г. – В София е убит министър-председателя Димитър Петков.

1907 г. – Съставено е двадесет и осмото правителство на България, начело с Димитър Станчов.

1912 г. – Българското правителство на Иван Гешов взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия.

1913 г. – По време на Балканската война започва Одринската операция, при която Втора българска армия, заедно със сръбски войскови части, след щурмуване на източния сектор, превзема Одринската крепост.

1917 г. – Първата световна война: 50 000 британска и индийска войска, ръководена от ген. Стенли Мауд напада Багдад и пленява 9000 турски войници.

1935 г. – В Германия са създадени военновъздушните сили Луфтвафе.

1941 г. – Втората световна война: Президентът на САЩ Франклин Рузвелт подписва договора Заем-Наем, с който осигурява американски военни доставки за съюзниците от Антихитлеристката коалиция.

1963 г. – На пленум на ЦК на БКП е възприета нова политическа линия на страната по Македонския въпрос.

1970 г. – Пабло Пикасо подарява 800 свои творби на музея в Барселона.

1973 г. – Създаден е Институтът по психология на БАН.

1985 г. – Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС.

1990 г. – Литва решава да напусне СССР.

1997 г. – Пол Маккартни получава титлата „сър“ от английската кралица Елизабет II.

1999 г. – България е приета за член на Европейския център за ядрени изследвания.

2003 г. – В Хага е учреден Международен криминален съд.

2004 г. – След поредица от Бомбени атентати в Мадрид, Испания, загиват 192 души и около 1500 са ранени.

2011 г. – Земетресение с магнитуд 8,9 по скалата на Рихтер удря Япония край регион Тохоку.

Родени на 11 март

1544 г. – Торквато Тасо, италиански поет († 1595 г.)

1739 г. – Софроний Врачански, български духовник и просветител († 1813 г.)

1770 г. – Уилям Хъскисън, британски политик († 1830 г.)

1811 г. – Юрбен Льоверие, френски математик и астроном († 1877 г.)

1818 г. – Анри Дьовил, френски физик и химик († 1881 г.)

1818 г. – Мариус Петипа, балетмайстор и педагог († 1910 г.)

1835 г. – Алексей Корзухин, руски художник, передвижник († 1894 г.)

1872 г. – Стефан Попов, български военен деец († 1938 г.)

1899 г. – Фредерик IX, крал на Дания († 1972 г.)

1915 г. – Карл Кролов, немски поет и есеист († 1999 г.)

1916 г. – Харолд Уилсън, министър-председател на Великобритания († 1995 г.)

1920 г. – Николас Бломберген, нидерландски и американски физик, Нобелов лауреат през 1981 г. († 2017 г.)

1920 г. – Петър Кърпаров, български тромпетист († 2013 г.)

1921 г. – Астор Пиацола, аржентински композитор и музикант († 1992 г.)

1922 г. – Корнелиус Касториадис, гръко-френски философ и психоаналитик († 1997 г.)

1923 г. – Агата Барбара, малтийски политик († 2002 г.)

1930 г. – Едсхер Дейкстра, нидерландски информатик († 2002 г.)

1931 г. – Калиник Врачански, врачански митрополит († 2016 г.)

1931 г. – Рупърт Мърдок, австралийски предприемач и медиен магнат

1932 г. – Георги Кишкилов, български актьор († 1999 г.)

1936 г. – Харалд цур Хаузен, германски лекар, Нобелов лауреат

1938 г. – Методи Димов, български писател и общественик († 2004 г.)

1942 г. – Вили Вебер, мениджър във Формула 1

1946 г. – Намик Докле, албански политик

1946 г. – Христо Пройков, епископ, председател на Католическата църква в България

1949 г. – Бисер Деянов, български балетист

1950 г. – Боби Макферин, американски класически, джаз и поп музикант

1950 г. – Стела Банкова, български политик

1951 г. – Доминик Санда, френска актриса

1952 г. – Дъглас Адамс, британски писател († 2001 г.)

1952 г. – Здравко Митков, български режисьор

1956 г. – Роб Полсън, американски озвучаващ актьор

1957 г. – Касем Солеймани, ирански военачалник († 2020 г.)

1967 г. – Джон Бароуман, шотландско-американски актьор и певец

1969 г. – Сорая, колумбийско-американска певица († 2006 г.)

1971 г. – Джони Ноксвил, американски комик

1973 г. – Мартин Хиден, австрийски футболист

1976 г. – Йордан Петков, български футболист

1976 г. – Илиян Йончев, български политик и юрист

1978 г. – Дидие Дрогба, футболист от Кот д'Ивоар

1979 г. – Бенджи Мадън, американски музикант (Good Charlotte)

1979 г. – Джоел Мадън, американски певец (Good Charlotte)

1979 г. – Георги Пеев, български футболист

1981 г. – Летоя Лъкет, американска певица и текстописец

1985 г. – Соня Радева, българска фигуристка

1987 г. – Стефания Виляреал, мексиканска актриса

1993 г. – Джоди Комър, английска актриса