Европа не може да губи повече време в невижданото ускорение на динамиката на геополитическите процеси, на ожесточаване на конкуренцията и разпад на архитектурата за сигурност и трябва да поеме час по-скоро отговорност не само за своята собствена отбрана, а и за изграждането на конкурентоспособна и динамична икономика. Това заяви президентът Румен Радев на традиционния прием за ръководителите на дипломатическите мисии, акредитирани в България. Държавният глава беше домакин на събитието, което се проведе в Националния исторически музей.

В приветствието си към дипломатите Румен Радев подчерта, че макар отминалата 2024 г. да беше белязана от тежки предизвикателства, българската външна политика продължи да се води от своето убеждение да работи за утвърждаване на сигурността и стабилността, за диалог и сътрудничество. Президентът посочи, че във вътрешен план годината премина под знака на твърде дълго продължила политическата криза. „Политическата нестабилност и предсрочните избори обаче не бяха изолирано явление само в нашата страна“, заяви той и открои новата фаза, в която светът навлиза – на политически, икономически и климатични сътресения, както и на проведени рекорден брой избори. „Наблюдавахме сеизмични промени в политическия пейзаж на редица държави, а хибридните заплахи и дезинформацията се превърнаха в ежедневие“, допълни Румен Радев. Всичко това, заяви държавният глава, се случи на фона на кървави и ожесточени конфликти, които продължиха да подкопават глобалната система за сигурност. Президентът Радев посочи, че това очертава много ясно необходимостта от засилване на сътрудничеството между отделните страни.

Държавният глава отбеляза, че новата година е донесла в международен план и предпазлива надежда, че човешкият живот и свободата все пак не са престанали да бъдат висша ценност и че здравият разум, солидарността и дипломацията могат да надделяват над насилието и унищожението. Румен Радев открои постигнатото споразумението между Израел и „Хамас“ и изрази надежда, че то ще сложи край на кръвопролитието в Близкия Изток и ще се превърне в повратна точка за установяването на трайна стабилност в региона. Като значимо събитие държавният глава подчерта също така и освобождаването на екипажа на кораба „Галакси Лидер“, част от който са и двама български моряци. Президентът изказа благодарност на посланиците, които заедно с българските институции са работили активно за намиране на решение на случая. Той открои и усилията на държавните глави на Обединените арабски емирства, краля на Йордания, президентите на Египет, САЩ, Палестина, Иран и Израел, с които е водил разговори по казуса. Румен Радев акцентира и върху освобождаването от плен на „Хамас“ на българската гражданка Даниела Гилбоа, като изрази надежда в скоро време да бъдат освободени и всички заложници, сред които е и другият български гражданин Матан Ангрест, с чиито родители президентът е провел няколко срещи. Държавният глава открои обединените усилия на всички български дипломати и институции по тези случаи, водени от ясното разбиране, че ако една държава не е в състояние да защити своите граждани, тя няма бъдеще.



Българският президент подчерта в словото си, че гласовете за спиране на войната в Украйна стават все по-силни, а прекратяването на това кръвопролитие е сред приоритетите на администрацията на американския президент. Румен Радев напомни и позицията си от самото начало на войната – че тя няма военно решение, както и своя призив – да се даде превес на дипломацията. За съжаление това не беше сторено навреме, каза президентът и посочи пропиляното безценно време, в което живота си загубиха стотици хиляди, а украинската икономика бе съсипана. Моето опасение е, че поради това пътят към намиране на мира ще бъде един много труден и сложен процес, каза държавният глава.



Залагането на технологиите, науката и иновациите в основата на европейската икономика, извеждането на конкурентоспособността като основен приоритет и ясно заявената амбиция за постигане на стратегическа автономност са важни стъпки към изграждането на конкурентоспособна европейска икономика, посочи Румен Радев. По думите му е важно и новият ресор на българския комисар за стартиращи предприятия, изследвания и иновации, да бъде не само подплатен с необходимите финанси, но и да намира хоризонтално присъствие във всички политики на ЕС с икономически измерения.



Като безспорен успех за страната ни президентът Радев посочи присъединяването ни заедно с Румъния към Шенгенското пространство, което има съществени практически ползи не само за гражданите и бизнеса на двете държави, а и за конкурентоспособността и ефективността целия ЕС. Държавният глава допълни и че това е оценка за надеждността, с която България охранява външните граници на съюза. Румен Радев благодари на всички партньори за подкрепата в тези усилия, намерили материализация по време на унгарското председателство на Съвета на ЕС.

Укрепването на европейската сигурност във всички нейни измерения е от критична важност в днешния оспорван свят, подчерта още президентът. Темата е сред приоритетите на полското председателство и е особено важно да бъдат идентифицирани инструментите, които водят до ефикасност и ефективност на отбранителните способности. Държавният глава добави, че неизбежното повишаване на военните бюджети в тези условия трябва все пак да следва определени принципи, които да сближават, а не да разделят страните от НАТО, която е в основата на европейската сигурност, и да допринасят за преодоляването на фрагментираните европейска наука и отбранителна индустрия и водят до засилване на индустриалното сътрудничество. България продължава да развива своя собствен отбранителен капацитет и да допринася активно за гарантирането на мира и сигурността чрез повишаване на общия отбранителен потенциал на НАТО и укрепване на европейската система за сигурност, подчерта още президентът Румен Радев.

По думите на президента политиката на разширяване на ЕС остава мощен инструмент за укрепване на пространството на мир, демокрация и върховенство на правото. „Тук трябва да е ясно, че всеки, който иска да се присъедини, трябва да приеме общите правила, да следва европейските принципи и ценности“, подчерта държавният глава, но допълни, че в този контекст наблюдаваме негативни тенденции, които не могат и не трябва да бъдат толерирани.

В заключение българският държавен глава изрази надежда, че повишените амбиции, нарасналата дипломатическа активност и общите усилия за постигане на мир, за икономически и социален напредък ще бележат една по-добра 2025 година.

Румен Радев благодари на дипломатическия корпус за ценните идеи и подкрепа за утвърждаването на положителния облик на нашата страна по света, за привличане на чуждестранни инвестиции и подкрепа на българския износ, както и за безкористната им подкрепа на множество благотворителни инициативи в България. Той отбеляза също така подкрепата на посланиците за сънародниците ни в техните държави, както и съвместната им работа с президентската институция за съхранение на българската култура и идентичност зад граница. „Искам да ви уверя, че нашата институция продължава да бъде отворена за продължаване на нашето ползотворно сътрудничество“, каза още президентът Румен Радев.

Извънредният и пълномощен посланик на Кралство Мароко Закия Ел Мидауи, която е доайен на дипломатическия корпус в България, заяви в приветствие от името на посланиците, че събитието демонстрира качеството на отношенията на приятелство и братство между България и държавите и организациите, които представляват посланиците у нас. Тя посочи, че страната ни успява да съчетае традиция и модерност, затвърждавайки своята роля като съществен партньор на регионално и международно ниво. По думите й днес повече от всякога се нуждаем един от друг - от Изток на Запад и от Север на Юг, за да се справяме с предизвикателствата пред международната общност. Посланик Закия Ел Мидауи заяви също така, че бъдещето ни зависи от възможността да се учим от факторите, които оставят настоящото общество пред предизвикателства.

На приема присъства вицепрезидентът Илияна Йотова. Държавният глава беше придружаван от съпругата си Десислава Радева. Сред гостите бяха също така председателят на Народното събрание Наталия Киселова, заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, заместник министър-председателят Атанас Зафиров, министърът на външните работи Георг Георгиев, народни представители и представители на изпълнителната власт.