Все повече опечалени родители в Израел искат сперма от телата на техните синове - много от тях войници - да бъдат извлечени и замразени. Някои правила относно процедурата бяха облекчени след атаките на Хамас на 7 октомври, но семействата са ядосани и разочаровани от дългите съдебни процеси, пред които са изправени, разказва BBC.

Гласът на Ави Харуш трепери, когато си спомня момента, в който научи, че 20-годишният му син, Риф, е бил убит в битка на 6 април 2024 г. в Ивицата Газа. Дошлите на вратата му военни също му връчват решение. Все още имаше време да вземем спермата на Риф – интересувате ли се от това?" - попитали го те.

Отговорът на Ави бил незабавен. Риф „изживя живота си пълноценно“, казва той. "Въпреки ужасната загуба, ние избираме да живеем."

„Риф обичаше деца и искаше собствени деца – няма съмнение в това“, добавя той. Риф нямал жена или приятелка. Но когато бащата Ави започнал да споделя историята на сина си, няколко жени се свързали с него, предлагайки да носят детето на Риф. Той казва, че сега идеята е неговата „мисия на живота“.

Семейството е сред нарастващия брой, които са замразили сперма след атаките на Хамас срещу Израел на 7 октомври, при които бяха убити около 1200 души, а други 251 бяха отведени обратно в Газа като заложници.

Израел започна голяма военна операция в Газа в отговор, при която бяха убити повече от 39 000 палестинци, според управляваното от Хамас здравно министерство. Във войната са убити и около 400 израелци.

От 7 октомври насам спермата е била извлечена от близо 170 млади мъже - както цивилни, така и войници - според израелското министерство на здравеопазването. Това е приблизително 15 пъти повече от цифрата за същия период от предходните години.

Процесът включва правене на разрез в тестиса и отстраняване на малко парче тъкан, от което след това живи сперматозоиди могат да бъдат изолирани в лаборатория и замразени. Степента на успех за извличане на клетките е най-висока, ако се направи в рамките на 24 часа след смъртта, въпреки че те могат да живеят до 72 часа.

През октомври израелското министерство на здравеопазването отмени изискването родителите да получат съдебна заповед, за да поискат процедурата. IDF казва, че е станал по-активен в предлагането му на опечалени родители през последните години.

Но въпреки че стана по-лесно да се замрази спермата, вдовиците или родителите, които искат да я използват за зачеването на дете, трябва да докажат в съда, че мъртвият е искал да има деца. Процесът може да отнеме години, особено за опечалени родители.

Първите родители в Израел, които запазиха и използваха спермата на мъртвия си син, бяха Рейчъл и Яков Коен, чийто син Кейван беше застрелян от палестински снайперист, според IDF, през 2002 г. в ивицата Газа.

Тяхната внучка Ошер, родена от неговата сперма, сега е на 10 години.

Рейчъл описва момент след смъртта на Кейван, когато усеща присъствието му: „Отидох до гардероба му. Исках да намеря миризмата му. Дори усетих миризмата на обувките му“, казва тя.

Рейчъл казва, че са се сблъскали с толкова много съпротива, но в крайна сметка са постигнали новаторско правно решение, след което тя е пуснала обява за потенциална майка за детето на сина си.

Запазването на спермата има „голямо значение“ за опечалените семейства, казва д-р Итай Гат, директор на банката за сперма в Медицински център Шамир – който сам извършва операцията.

„Това е последният шанс да запазим възможността за възпроизводство и плодовитост в бъдеще“, казва той.

Той казва, че напоследък е настъпила „значителна културна промяна“ към по-голямо приемане на процеса, но настоящите правила са създали конфликт в случай на необвързани мъже.

Д-р Гат казва, че за тях често няма ясен запис на съгласие. Това остави семействата, които вече се справят със скръбта, в „много трудна ситуация“, където спермата е замразена, но те не могат да я използват за оплождане.

Д-р Гат казва, че е прекарал известно време със семейства на опечалени и е видял как замразяването на спермата на любим човек може да донесе известна утеха

„Обсъждаме възпроизвеждането, раждането на момче или момиче... за което знаем, че ще остане сираче, без баща“, казва той.

В повечето случаи починалият не би познавал майката на детето, направено с помощта на неговата сперма, добавя той, и всички решения относно детето, неговото образование и бъдеще ще бъдат взети от майката.

Той казва, че преди е бил против запазването на спермата, освен ако не е имало ясно съгласие от страна на починалия, но мнението му е смекчено, след като се срещна със семейства, опечалени в настоящата война.

„Виждам колко е важно за тях, как понякога им дава известна утеха“, казва той.

Израелските медии съобщават също за несъгласие между вдовици и опечалени родители относно това колко контрол трябва да имат родителите върху спермата на синовете си, особено ако вдовицата не желае да я използва, за да има дете.

Тези, които вече са замразили сперматозоидите на синовете си, се притесняват, че ако в крайна сметка бъде прието законодателство, то ще се занимава само с бъдещи проблеми със съгласието, а не ще им попречи да се изправят пред дълги съдебни битки.

За Ави има решителност в скръбта му.

Той разглежда картонена кутия, пълна с дневници, албуми и спомени на сина му.

Той казва, че няма да се успокои, докато не даде дете на Риф: „Ще се случи… и децата му ще получат тази кутия.“