18 февруари – денят, в който Васил Левски остава безсмъртен

18 февруари – денят, в който Васил Левски остава безсмъртен

Сряда, 18 Февруари 2026 08:06
Източник: Moreto.net

Сн.: Moreto.net

153 години безсмъртие. България се прекланя пред Апостола на свободата в днешния 18 февруари.

Варна ще отбележи 153 години от гибелта на Апостола

Цветя и венци ще бъдат положени днес пред паметника на Васил Левски в Морската градина в знак на почит.

Програмата ще започне в 10:00 часа пред паметника на Дякона в Морската градина.

В знак на признателност към делото на Васил Левски ще бъдат положени венци и цветя с военен ритуал и ще бъде отслужена заупокойна молитва.

Смъртната присъда

На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. в околностите на София е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата Васил Левски. Мястото на обесването му се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

Всичко започва на 22 септември 1872 г., когато Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.

Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя – поп Кръстю (съучредител на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председател на комитета).

През 1925 г. историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.

Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски.

Левски, който е охраняван само от 20 заптии по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици. Впоследствие е отведен в София, където е предаден на съд. Апостолът изгражда защитата си на основата на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде никого и организацията.

Той подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа.

Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.

Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени – Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва: „Каквото съм правил, в полза народу е“ и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, както и българският народ.

Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на Апостола: „Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Св. София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.“

Левски е обесен на 6 февруари 1873 г. по тогавашния Юлиански календар. След въвеждането на Григорианския календар у нас през 1916 г. датата се отбелязва с 12 дни разлика – на 18 февруари. Смъртната присъда е изпълнена край тогавашните покрайнини на София, на мястото, където днес се издига неговият паметник.

ПРИЯТЕЛИ: 2.7 + 3.0	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook