Турция е готова да продава повече природен газ на Европейския съюз, но иска дългосрочни ангажименти, за да оправдаят необходимите инфраструктурни инвестиции. Същи така страната иска да избегне всякакви сложни сделки, за които блокът настоява, за да избегне руския газ.

"Имам нужда от тази гаранция от вас - 10 години, 15 години, каквото и да е, трябва да дадете нещо". Това каза министърът на енергетиката Алпарслан Байрактар в интервю за Bloomberg в Анкара и описа предложението за обмен на европейски газ като "заплетено".

Европа търси алтернативни доставки на газ, за да замени руския. Някои варианти биха могли да включват продажбите на газ от Азербайджан в Турция да бъдат отклонени към Европа и заменени с допълнителни продажби на руски газ на турския пазар. Турция има повече желание да разшири износа през България.

По думите на турския енергиен министър дискусии се водят без да се познават капацитетът и пазарът, а "това, от което се нуждаем, е увеличаване на капацитета на междусистемната връзка Турция-България", която в момента може да получи само половината от 7 милиарда кубични метра годишно, които Турция технически може да достави.

Байрактар каза, че Анкара може да работи с азербайджанската национална енергийна компания Socar, за да увеличи това до 10 милиарда кубични метра, но иска гаранции за търсенето от страна на Европа.

Енергийният министър е посочил сделката на България с турската "Боташ" от миналата година за внос на 1,5 милиарда кубични метра втечнен природен газ и реекспорта му на запад като по-"гъвкаво" решение. Но в момента антитръстовият надзорен орган на ЕС проучва споразумението заради съмнения за нарушаване на европейските правила за защита на конкуренцията и през последните месеци България се опитва да предоговори сделката, за да позволи на трета страна да използва правата на догорва заради големите плащания.

Коментарът на министъра подчертава дипломатическите спорове, които трябва да се водят, за да се заменят руските потоци към Европа, като дневният ред на купувачите и продавачите не винаги съвпада.

Според анализатори на Energy Aspects Ltd политическите и физическите бариери са твърде високи, за да се замени руският газ, преминаващ през Украйна, с азербайджански газ, но все пак Азербайджан ще се опита да увеличи вътрешното си производство през следващите години, за да доставя допълнителни за Европа.

Турция има за цел да се превърне в регионален газов център и вече е инвестирала сериозно в нови съоръжения за съхранение и втечнен природен газ, както и в проучване и производство в Черно море. Въпреки че все още почти изцяло зависи от вноса, за да отговори на вътрешното търсене, миналата година подписа множество договори за износ с Румъния, Молдова и Унгария за малки количества газ.

Алпарслан Байрактар също обясни, че в момента Турция проучва вноса на газ от Туркменистан чрез обмен на газ през съседен Иран. Той се надява да се постигне споразумение по време на посещението му в Иран, което ще се проведе по-късно през този месец.

Входящите доставки също ще получат тласък от дългосрочния договор за внос на втечнен природен газ с американската Exxon Mobil Corp, за който беше подписано предварително споразумение през май. Байрактар каза, че се надява да обяви окончателния договор, както и други с неразкрити допълнителни компании през следващите дни.

Докато Европа се опитва да се освобод от руското гориво след нахлуването в Украйна, Москва остава най-големият доставчик на газ за Турция, която се опитва да запази връзките си и с Русия, и с ЕС. Припомняме, Турция, която е член на НАТО, е страна-кандидатка за член на ЕС от 1999 година, като преговорите са в застой от 2018 година насам.

Байрактар е посочил, че миналата година Анкара и Москва са договорили "специални цени" за горивото,независимо от обичайната ценова формула, посочена в договора между руския Газпром PJSC и турския "Боташ", но не разкри условията.

"В зависимост от пазарните условия, количеството потребление, количеството внос, понякога продавачът, понякога купувачът може да направи различни предложения", уточни той.