С военен ритуал и полагане на цветя и венци във Варна бе отбелязана 133-та годишнина от рождението на контраадмирал Иван Вариклечков. Събитието се състоя на паметника-барелеф на бележития българин, поставен пред сградата на Щаба на Военноморските сили в морската столица.

На церемонията присъстваха заместник-кметът Илия Коев, областният управител проф. Андрияна Андреева, командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов, близките на контраадмирал Вариклечков, ветерани от запаса, граждани и др. Паметта и делото на първия действащ висш офицер, командвал българския флот бяха почетени и с музика на Представителния духов оркестър на ВМС

Иван Вариклечков е роден на 7 юли 1891 г. в гр. София, България. Той е едно от четирите деца на семейството на майор Петър Вариклечков. Завършва Военното училище в София с артилерийска специалност.

По време на Първата световна война служи на немски подводници в Северно море и Атлантическия океан. Създава способ за откриване на противникови подводници. Командир на торпедоносеца „Смели“. След излизането на България от войната превежда френски части през р. Дунав. Награден е с френския Орден „Почетен легион“.

През 1931 – 1932 г. е изпратен на специализация в Германия и стажува в 30 корабни и брегови поделения, щабове и учебни заведения на германския флот.

В периода 1933 – 1935 г. е командир на българския флот. Въвежда на въоръжение български заградителни мини. През 1935 г. става флигел-адютант на цар Борис III, на когото е един от любимците, и изпълнява тази длъжност до 1937 г., когато отново е назначен за командващ флота. Въоръжава флота с торпедни катери „Люрсен“ и разработва бойните му планове. На 1 май 1937 година става първият действащ конраадмирал на Българския военноморски флот.

На 10 октомври 1939 г. се провежда коронен съвет, на който пред царя и министрите адмиралът се противопоставя категорично на плановете България да стане съюзник на Германия. Адмиралът е уволнен и става фермер. Адмирал Вариклечков владее немски, френски, английски и руски език. Свири на цигулка. Женен е за Вилма-Луиза Отто, от която има син Крум. Награден е с над 20 ордени, медали и нагръдни знаци.

След 9 септември 1944 г. е арестуван и лежи в лагери и затвор. Пенсията му е спряна.

Не търси покровителство, въпреки че е близък роднина на армейския генерал Иван Михайлов. Умира на 23 февруари 1974 г.