„Пасажери между две морета“ е съвместна изложба на художници от Нидерландия и България, обединени около идеите за обмен на изкуство, развивани през последните над четири десетилетия. Двата града са побратимени от 2001 г. Сега Фондацията за побратимяване „Дордрехт – Варна“ и Община Варна в партньорство с Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ представят произведения на 13 автори от двете страни. Включени са творби в различни направления на визуалните изкуства – от живопис и скулптура до видео арт и инсталация.

Откриването на изложбата е на 19 юни от 18:00 ч., тя ще бъде експонирана във Варненската галерия до 10 юли 2024 г.

Варненските имена в проекта са уважаваните художници Ангел Атанасов, Велина Гребенска, Владимир Иванов, Илия Янков, Милко Божков, Стефка Георгиева и Цветан Кръстев.

Холандската страна ще бъде представена от Аника Хокстенбак, Бабс ван Хюйтен, Герхард Лентинк, Ян Стров, Нико Парлевлийт и Сами Шекел. Селекцията на българските артисти е направена от Ирена Димитрова, експерт "Съвременно изкуство и галерии" в дирекция "Култура и духовно развитие" на Община Варна.

Гости на откриването ще бъдат Джон Петерс - представител на фондацията за побратимяване "Дордрехт - Варна", и Тон Делемаре - един от основателите, заедно с починалата си наскоро съпруга Ада Д’Амкур, на фондацията „Проекти Източна Европа“.

Съпътстващо изложбата събитие ще бъде лекцията, която Герхард Лентинк ще изнесе на 21 юни, петък, от 10:00 ч., в галерия „Графит“. Тя ще бъде посветена на Музея на Дордрехт - един от най-старите в Нидерландия.

В дните преди откриването на изложбата проф. Владимир Иванов, един от най-дългогодишните и посветени участници в културния мост между Варна и Дордрехт, споделя пред Нина Локмаджиева свои мисли за историята и значението на връзката между артистичните общности на двата града:

“В края на 70-те години на миналия век Тон Делемаре и Ада Д’Амкур се срещат с художника Румен Скорчев, който предизвиква техния интерес към България. Те бяха тук, във Варна, за пръв път през 1979 г., тогава се видяхме и доста си поговорихме. Бяха основали вече в Дордрехт фондацията „Проекти Източна Европа“. Радвам се, че Тон, днес над 90-годишен, е деен и енергичен, и ще дойде сега във Варна. Сърцето на ентусиазма в онези години беше Ада. Те двамата просто искаха да протегнат ръка на Източна Европа, която тогава беше за тях и за цяла Западна Европа едно бяло петно на картата. Припомням, че са от поколението западноевропейци, които преживяха 1968-а година. Това е специална прослойка в Европа и Америка, те имат тази закалка, тази начална скорост, която ги отвежда към връзки, които не са от общ порядък - да кажем, Амстердам - Варна или Лондон - Калкута. Те бяха любопитни хора, занимаваха се и с куклен театър, една от връзките им беше с тукашния Куклен театър и с тогавашния му директор Йордан Тодоров. Наши куклени артисти им гостуваха в Дордрехт. Историята на моята връзка беше белязана от следния анекдот - в момента преди да си тръгнат от своето първо идване тук, бяхме се сприятелили вече, Тон ми каза: “Ние следващата година ще дойдем отново, какво би искал да ти донесем от Холандия?” Тогава беше общоизвестно, че те са по-богати и могат да донесат нещо, което тук го няма. А аз им казах: “Следващата година в Музея за съвременно изкуство в Амстердам ще има една изложба. Бих искал, ако може, да донесете каталога й”. Той се изненада как може аз тук, на края на Европа, да знам какво ще има в музея в Амстердам през следващата година. А аз бях прочел календара на музея в едно италианско списание. И наистина ми донесоха този каталог. Нататък, през 1984 г., те поканиха две групи художници по 15 души да гостуват в Дордрехт на две вълни. Първо отидоха първите - Ванко Урумов, Стоимен Стоилов, Петьо Маринов, Георги Лечев, Милко Божков - бяха доста хора, а с втората вълна отидохме ние с Альоша Кафеджийски и други, Росен Донев беше с нас и там ни организираха изложби.

В Дордрехт имаха един арт център “Пиктура” - обединение на художници, което датира от 18. век - малко подобен на нашия “Вулкан”, но по-скромен като мащаб, с ателиета и изложбена зала. Това беше центърът на нашата дейност. Бяхме в контакт с колегите, които имаха ателиета там. Бяха най-различен тип художници. За малките мащаби на града - около 120 хиляди жители, имаше много и добри художници, и тази компания беше стимулираща. Тон беше член на местната община в качеството си на деятел в градския съвет и това също допринесе.

Дали се случи нещо във Варна след тази две вълни? Да, случи се. Варна стана център на съвременното изкуство в България. Не говоря само за така наречената Варненска графична школа, но тук станаха нещата, в които прозвучаха за пръв път в България разни звуци от съвременното изкуство. Нашата група художници от 1989 г. беше част от този резултат - направихме в салона на СБХ във Варна такава изложба, каквато не беше правена у нас. Е, имаше някакви звуци преди това, но тази изложба беше нещо различно. Групата ни нямаше име, основахме я първо във “Вулкан” през 1986-87 г. - в началото бяхме 7 души, след това 10. Издадохме година по-късно и една книга - само в 13 екземпляра, всеки номериран, като всеки от седемте автори имаше по едно фолио - 4 страници. Това е първата българска арт книга / книга, създадена изцяло от художници - текст и образ.

Тези връзки на Варна с Дордрехт имаха продължение през 90-те години - една група скулптори от Варна гостуваха пак в Дордрехт. Имаха изложба в много специфично място, наречено Буш - обрасло с храсталаци - с тази материя те създадоха своите произведения, сред тях бяха Альоша Кафеджийски, Кирил Янев, Венелин Иванов, Валентин Иванов и други. Издадоха каталог и имаха честта да приемат визитата на кралицата на Нидерландия сред своите произведения. Аз превеждах, защото от фондацията на Тон и Ада ме помолиха да им помагам. Това беше по време на моя престой в Нидерландия в началото на 90-те. Имаше и следваща среща - масирано присъствие на българи в Холандия. Проектът “Северно море - Черно море / Черно море - Северно море” дойде и във Варна.

Сегашната изложба в Градската галерия представя една много цветна компания от българска страна - това са част от най-активните и най-качествените художници на Варна в момента. Има представители на различни поколения, всички със солидна творческа биография зад гърба си. Отборът е добре съставен, но със същото качество бихме могли да съставим и съвсем друг отбор - Варна има наистина качествени творци, само че тяхното творчество трябва да бъде огласено по съответния начин, за съжаление в България това не е силната ни страна.

От Холандия можем да се поучим в много посоки. Първо, техният ред и дисциплина им помагат. Те са талантливи хора, но на таланта винаги му трябва патерицата на реда и дисциплината. В това отношение са перфектни. Те са една от най-напредналите страни не само в Европа, а и в света, благодарение на техния светъл характер. Имат огромен принос в изкуството и не само в него - имат философи, учени, те са една сравнително малобройна нация за европейските и световни мащаби, но със забележителен принос в културата и във всяко едно направление. Много иновативни, инициативни, практични, много адаптивни в определени турбуленции, те съумяват да извлекат максимума от всякакви ситуации. Имат постижения в много посоки - една перфектно развиваща се съвременна общност. Това наистина е за поука, защото ние, да не кажем, че сме техен антипод, но имаме какво да учим от тях.

Ценен е този диалог с Дордрехт, защото той развива една от посоките, които могат да обогатят Варна и България по много начини, както го е правил вече. Тон и Ада бяха наистина много дейни и допринесоха за качеството на този диалог. Тази връзка просто не бива да се губи. Нека да я запазим и за тези след нас.”

Откриването на изложбата е на 19 юни от 18:00 ч., тя ще бъде експонирана във Варненската галерия до 10 юли 2024 г.