Рано тази сутрин, в 5 часа и 6 минути българско време настъпи астрономическата пролет. Това е и денят на пролетното равноденствие.

Равноденствията са симетрични явления за двете полукълба - денят и нощта са приблизително равни, но в северното денят от там нататък нараства и настъпва пролет, а в южното - намалява и настъпва есен.

В деня на равноденствието директните слънчеви лъчи, падащи под ъгъл от 90°, пресичат т.нар. небесен екватор и навлизат в северното полукълбо. Това е причината лъчите на Слънцето, падащи върху земната повърхност, да увеличат ъгъла си. Слънчевото греене нараства значително и времето започва да се затопля. Слънцето се намира приблизително точно 12 часа над хоризонта и 24 часа под хоризонта. В този момент денят и нощта са равни по продължителност. От този ден денят ще продължи да расте чак до лятното слънцестоене.

В народната традиция пролетното равноденствие се свързва с някои празници, предшестващи най-вече новия земеделски цикъл - Благовещение (25 март), свързан с затоплянето на времето, "отвръщането" на земята и първите зеленолистни - коприва, лапад, спанак.

С Първа пролет - цъфналите овошки, първите пролетни цветя, завръщането на прелетните птици, природата се възражда, а с нея - и надеждата за по-добра и плодородна година, за здраве.

Само няколко дни след посрещането на пролетта, в последната събота срещу неделя на март, на 30-ти срещу 31-ви, в 3 часа през нощта, ще преместим и часовниците си с един час напред.

Лятното часово време ще бъде валидно до 27 октомври (неделя) в 04:00 ч.

Астрономическото лято тази година ще дойде на 20 юни в 23:50 часа, когато ще е и най-дългият ден от годината.

От там нататък денят ще започне да намалява до настъпване на астрономическата есен, когато отново ден и нощ ще са с равна продължителност. Тази година есенното равноденствие е на 22 септември в 15:43 часа българско време.